Снощи, преди да заспя, дълго мислих върху думите на Нана и се чудих с какви комплименти да засипя Дана, така че те да не изглеждат, първо, двусмислени и неприлични, и второ, да не бъдат прекалено явна лъжа, защото Дана, ако вярвах на моя другар по нещастие Артьом, никак не беше глупава. И измислих! Неслучайно мама като малък ме учеше, че нашите недостатъци са продължение на нашите качества. Значи мога с не по-малка увереност да смятам, че и нашите качества произтичат пряко от недостатъците ни. Дана е дебело, тромаво, плувнало в тлъстини младо момиче, което не излиза от къщи и много малко се движи. Значи какво? Правилно, действията й са забавени, тя просто няма сили за резки и бързи движения. Ето от това ще изхождаме.
Първата ми работа беше да я накарам да се съблече и да стъпи на теглилката. Както се и очакваше, Дана пак затвори очи и дори леко пребледня. Или само ми се стори така?
Но напразно се тревожех. Все пак бившата ми приятелка Светка не беше се поскъпила, когато бе споделила с мен знанията и опита си, а аз се бях оказал способен ученик. Водата, която Дана беше изпила през целия вчерашен ден плюс лимфодренирането бяха извършили черното си дело и дисплеят на кантара показваше прекрасно, възхитително число — 94,2. Тоест минус килограм и двеста грама за едно денонощие. Разбира се, аз бях наясно, че това не е никакво отслабване и в изчезналите хиляда и двеста грама няма нито капка мазнини, само вода, но като начало това беше дори супер. В края на краищата, водата също е обем, а какво значение има колко тежи човек? Важното е как изглежда. Ако една жена изглежда стройна, на никого и през ум няма да му мине да се поинтересува колко всъщност килограма тежи тя, а ако изглежда като крава, колкото и да твърди, че теглилката не показва нищо наднормено, тя пак ще си остане крава.
Така че аз имах всички основания да изиграя бурен възторг и да започна да хваля ученичката си. Не скъпях думите и макар че нямам кой знае какъв речников запас, нищо, че майка ми е учителка по литература, изцедих от себе си всичко, което си спомних. Дана разцъфна буквално пред очите ми.
— Смятате ли, че ще успея? — плахо попита тя.
— Ама разбира се! Без грешка! Сега да проверим домашната работа, да видим какво си записала в дневника си за храната. Води ли си дневника, както ти казах? — попитах строго.
— Да. Всичко съм записала.
— Честно ли го записа? Нищо ли не пропусна?
— Нищо. Да ви покажа ли?
— Да видим — кимнах, но изведнъж се сепнах. — Не, хайде по-късно. Сега ще измерим кръвното налягане и пулса и ще започнем заниманията, а през почивката ще поговорим за храненето ти. Непременно трябва да правим почивки, за да не те претоварим.
Отново започнахме упражненията според изобретената от мен смесица от източни гимнастики. Сега, следвайки снощните си размисли, аз внимателно наблюдавах момичето, как то изпълнява бавните, плавни движения с ръцете, краката, туловището и сам се чудех на себе си: как, глупакът му с глупак, не съм забелязал това? Да, Дана наистина е бавна, движи се тежко (което е напълно обяснимо), но при това е смайващо пластична. Сигурно по природа. Всеки неин жест, дори най-нелепият и тромав, будеше у мен асоциация с гъст лепкав мед. Вижте я вие Дана, браво на нея! Ето за какво ще я хваля, ето върху какво ще стъпя. И никой, дори най-злъчният мизерник, не ще посмее да заяви, че лъжа и злоупотребявам с грубо ласкателство.
Татенцето, този твърде сериозен човек, който нищо не забравя, се беше погрижил и за автомат с питейна вода — той вече се мъдреше в ъгъла на помещението. Интересно, кога е успял? Защото разговорът ни се състоя снощи, а вчера беше неделя, ако не ме лъже паметта. Оправен мъж е тоя Руденко, трябва ли му нещо — и през нощта ще свърши работата. На всеки двайсет минути наливах по една чаша и я подавах на Дана, която послушно я изпиваше. Не забравях за вчерашния си гаф и за „техническите“ почивки, та стеснителното момиче да отиде до тоалетна.
— Как чувстваш мускулите си след вчерашната тренировка? — попитах я, преди да започне упражненията. — Болят ли те?
— Да.