— Е, добре де — одобрително кимна старицата, — няма какво да правят там, в това Николское. Щом има свободен ден, по-добре да си почине вкъщи или да ме придружи до гробищата.
Пак гробищата! Какви странни идеи има това семейство!
— И аз мисля така — съгласи се майката на Юля, някоя си Олеговна, — но Лара е много разстроена. Скучно й е да седи само вкъщи, иска й се да излезе някъде, да се забавлява — та тя нищо не вижда, никъде не ходи.
— Хайде де — тросна се Ана Алексеевна, — никъде не ходела! Какви ми ги приказваш! Че тя е вечно по салоните, ту си прави прическа, ту маникюр, ту някакъв масаж с водорасли, ту пие кафе с приятелки. Никога не си е вкъщи. Я стига си увъртала, Валентина. Казвай какво има.
Точно така, Валентина. Валентина Олеговна. Сега си спомних.
— Майче, честно казано, Ларка хич не ме интересува, ако ще, да откачи от скука, но ми е жал за Мишенка. Той толкова много работи, изобщо не си почива, просто ще се преумори. А приемът в Николское е такава прекрасна почивка, природата там е невероятна, въздухът е просто вълшебен, там той поне малко ще си възвърне силите. А после, деловите хора непременно трябва да посещават такива приеми, на тях се завързват и поддържат важни познанства, без които бизнесът не може да върви успешно. Дори аз разбирам това, а Миша го разбира още по-добре. Трябва някак да го придумаме да отиде.
Охо, така значи! Пука й на нея за Ларка, тоест за Лариса Анатолиевна. При това бях готов да си заложа главата, че Валентина Олеговна беше готова да каже: „Ако ще, да пукне от скука“, но в последния момент все пак си спомни за присъствието на външен човек в трапезарията, тоест за моето присъствие, и бързо смени думите и реда им в изречението. Разкри се още едно подводно течение.
— Та как можем да го придумаме, след като не иска да отиде без децата — възрази бабата. — Имаш ли нещо наум? Казвай, не го увъртай.
— Ами помислих си… защо да не вземе със себе си Юлечка? Виж, мамо, колко хубав вариант: отиват тримата, пълноценно семейство, и никой не задава никакви въпроси. На тези, които познават Дана, могат да кажат, че Юля е племенница, но повечето хора никога не са я виждали и всички ще мислят, че Михаил Руденко е дошъл със семейството си. В края на краищата, то си е така, нали сме едно семейство? И живеем заедно.
— Възможно е, възможно е — старицата предъвка устни. — Трябва да поговорим с Мишенка, да му предложим. В края на краищата, всички тук живеем от неговите пари и трябва да правим всичко, та бизнесът му да върви успешно и парите да не свършват.
— Значи ще кажеш на Миша, майче? — радостно трепна Валентина.
— А защо ти не поговориш с него? А най-добре кажи на Лара — щом тя е толкова заинтересована от този прием, значи ще може да го убеди.
— Ами, как не. Ларка няма да ме послуша. Нали знаеш какво е отношението й към мен. А теб Миша ще те послуша, той много уважава мнението ти.
Ха така. Значи неприязънта между Лариса Анатолиевна и Валентина Олеговна е взаимна. Е, господа скорпиони, кой е следващият? Какви други приятни открития ме чакат в чудноватото семейство Руденко?
— Е, Валюша, какво да се прави, с тебе ще трябва да търпим. — Анна Алексеевна погледна към мен малко напрегнато, проверявайки дали не слушам твърде внимателно разговора им, но аз навреме се престорих, че съм се задълбочил в списанието на барплота и чета нещо безкрайно важно и интересно. — Не ние с тебе сме избирали за коя да се ожени Мишенка. Добре, аз ще му кажа.
О! Още една новина. Свекървата не обича снаха си и не одобрява избора на сина си. Интересно, открай време ли не одобрява този избор, или само напоследък? Вероятно за мен ще бъде огромно откритие вестта, че някой в тази къща има искрено добро отношение към другиго.
Естествено, обидих се, задето те без никакво стеснение обсъждаха семейните си проблеми в мое присъствие. Тоест, от една страна, това, разбира се, ми беше от полза — нали трябваше да разбера какво става тук и кой какъв е, така че да изпълня поръчението на Нана, а и за самия мен беше полезно — нали ми предстоеше да работя тук, да се трудя с пот на челото, както се казва. Но от друга страна, аз да не съм някакъв неодушевен предмет, домашно животно, което нищо не разбира и от което могат да не се притесняват? Ето, и Дана не се притеснява от мен, и тези лелки — коя от коя по-възрастна, майката и дъщерята.