Като не намерих такива във втория клуб, вече се канех да отида другаде, но изведнъж усетих, че умирам от глад и ако не седна веднага на масата, чисто и просто ще ритна камбаната. Наложи се да остана. Вярно, още лелеех плахата надежда да се запозная с някое симпатично момиче, но настроението ми бързо се развали и докато поглъщах вечерята си, дори забравих да се оглеждам наоколо в търсене на подходящи кандидатури. Да, клубът вече не беше на мода и това си личеше съвсем определено. Клиентелата — съвсем различна, кухнята също не беше на предишното ниво, сервитьорите — разпасана команда и дори момичетата, които все пак успях да зърна, имаха вид на евтини, подвластни на наркотиците уличници. Всичко беше наопаки… По дяволите! Безполезно убита вечер, безполезно похарчени пари. Срещу същите мангизи бих могъл да си хапна вкъщи с разкошни продукти от близкия супермаркет.
Окончателно разстроен, се прибрах към един през нощта, ядосан, че за спане ми остават само пет часа. Нима новата ми работа изобщо не пасва на любимия ми весел купонджийски живот, с който бях свикнал? Не, никога няма да се примиря с това. Все ще измисля нещо, ще го уредя. Няма да се предам! Москва, нощният живот, красивите момичета, скъпите дрешки и скъпите напитки — за тези неща съм се трепал, към тях съм се стремил, имах всичко това и не смятам да се разделя с него.
Вече заспивайки, отново си спомних сутрешния разговор на баба Анна Алексеевна с дъщеря й Олеговна и вече поукротената обида отново надигна глава. Да бе, представете си само! Да не съм някакъв неодушевен предмет? Гадини такива…
Умницата ми Валечка, милото ми момиченце! Колко навреме, колко на място подхвана в трапезарията разговора за приема в Николское! И — браво, браво на нея! — колко добре извъртя нещата, помоли ме аз да поговоря с Мишенка. Валечка ми е толкова простодушна и наивна, на нея естествено дори през ум не й е минало, че постъпва правилно, просто го направи — и толкоз, получи се направо прекрасно! Нека този новичкият треньор да знае кой е главният в семейството, кой ръководи нещата. Главната съм аз. Аз съм майката, най-възрастната и Михаил слуша само мен, никаква Ларка. Защото този треньор изобщо не усеща климата. Виж го ти, подхвана разговор за налягането и за времето! Сякаш аз съм вехта дъртофелница, изпаднала от живота, и с мен не може да се разговаря за нищо сериозно. Вместо да се посъветва за Даночка, да ме попита за мнението ми, да потърси методическа помощ — все пак аз толкова години съм работила в педагогиката. А той, моля ви се, налягането! Тези младежа нямат никакъв такт. Времето, климатът… Е, сега нека знае кой прави климата в тази къща. Аз, Анна Алексеевна Руденко. И никой друг.