Валечка ме зарадва и със загрижеността, която прояви към Мишенка. Права е, той много се изморява, непременно трябва да си почива и за бизнеса му е полезно да посещава такива приеми. Разбира се, че трябва да отиде. И ако не иска да ходи с непълно семейство, няма нищо лошо двамата с Лара да вземат със себе си Юлечка. Казах това на Миша. А той дори не се опита да възрази, веднага се съгласи. Разбира се, той винаги ме слуша, не се и съмнявах, че ще приеме. Дори ми благодари за добрата идея. На Ларка, естествено, това не й хареса много, но какво може тя да стори против моята воля? Ами, нищо! Тук ще става това, което кажа аз. И после, какво може да има Лариса против Юлечка? Пак нищо. Тя се отнася добре към Юлечка, обича я, а и сигурно мечтае да отиде в Николское на приема, ядосва се, че Миша отказва, така че би трябвало да скача до тавана от радост, след като той се съгласи — просто й е неприятно, че тази хубава идея е хрумнала не на нея, а на мен, това е истината. Нищо, да си гледа работата, една майка, а не съпругата, винаги ще измисли най-бързите и най-добри решения за сина си, нали затова е майка, все пак е родна кръв, а и житейският опит не е без значение.
Браво, Валечка, браво, дъще, макар че невинаги си ме радвала, днес с чиста съвест ти пиша шест плюс.
Колко лесно се поддава на управление майка ми! И цял живот ми беше лесно! Малко ласкателство, малко лъжа, малко самоунижение — и готово. Вярно, всичко за Мишенка беше лъжа — той е толкова дебелокож, че и през ум не му минава да обръща внимание кой какво щял да каже, ако отиде на семеен прием без дъщеря си. Те с Лариска вече почти две години ходят навсякъде без нея — и нищо. Кого засяга това? И на приема в Николское смяташе да отиде, нали го чух как го каза на някого по телефона. Но мама е глупава и доверчива, за нищо няма да попита самия Мишка, просто ще му каже, че щом приемът е семеен и Дана няма да ходи, той може да вземе Юлка. Определено всичко ще се уреди без проблеми за мен. Цял живот се е уреждало — и сега ще се уреди. Майка ми е доверчива глупачка, нищо, че е работила дълги години на ръководна длъжност, да я излъжеш е фасулска работа, дори не може да предположи, че децата й може да я лъжат. Ха, че как, нали заедно с баща ни толкова правилно ни е възпитавала, нали е създавала от нас истински строители на комунизма, пък и те с татко бяха толкова праволинейни хора, та не можеха да допуснат дори мисълта, че децата им лъжат родителите си. Другите деца — да, разбира се, и другите родители, но не и ние, не и тях с татко. Всъщност не знам за Мишка и Володка, но аз цял живот съм използвала това и съм получавала своето. Майка ми сляпо ми вярва, никога не ме е проверявала, каквото и да й кажех.
За мен най-важното е да уредя Юлка, а после и аз подир нея някак ще се устроя. Тоя глупак Мишка не иска да ме назначи в своята фирма, казва, че образованието ми не било подходящо, а в други фирми няма да ме вземат заради възрастта ми. Една жена над четирийсет много трудно може да си намери нова работа с добра заплата, а с лоша аз пък не искам. Ако бях икономист или юрист — тогава да, тогава и на моята възраст щях да имам шанс, обаче така… На кого в солидна фирма е потрябвало възпитателка от детска градина? Когато завърших гимназия, майка ми беше клечка в отдела по образованието в града, та ми подбра институт, където влизането ми беше гарантирано. И какво ще правя сега с такова образование? А бе, какво да говорим за мен, моят живот е свършил, сега най-важното е Юлечка. Трябва добре да я уредя, в богато семейство, тогава тя ще има пари, а значи и аз ще имам. Мишка, тоя идиот, сякаш нищо не разбира, издържа ме, но повече — нито копейка. Ами нали съм жена, може и аз да искам като Ларка да ходя по козметични салони, да си правя прически при скъпи фризьори, да ходя на масаж. Искам да се обличам елегантно, да ходя по ресторанти. Аз имах всичко това. А сега нямам нищо, освен положението на жалка храненица.
И цялата работа заради Володка — тоя кучи син, тоя негодник размъти главата на Мишка, че и на майка ми. Но нямах какво да възразя. Да, вярно, намерих си любовник. Е, ами мъжът ми да не е бил светец? Да не би да не ми е изневерявал? Със сигурност ми е изневерявал, просто не съм го хващала нито веднъж. Но не съм си и поставяла такава задача. Имах му доверие. А после… абе, с една дума, съвсем си изгубих ума и предпазливостта. Миличкото ми семейство научи всичко. Майка ми, то се знае, изпадна в истерия: как така, любовник, да изневеряваш на мъжа си, това е неморално, това е ужасно. Принудих се да им кажа, че това е Любовта. Онази, истинската, с главната буква, която се случва само веднъж в живота. Любовта е и толкоз. Володка естествено поклати глава и вика: „Е, щом е такава безумна любов, простимо е, тогава, Валентина, събирай си багажа, напускай мъжа си и се събирай с Любовта си“. Майка ми — и тя. Кой знае защо разбира всичко за истинската Любов, а за безумния секс, от който ти се размътва главата — не. Всъщност то си е естествено. Къде ти ще разбира тя от секс? Дъртофелница. Прекара целия си живот с баща ни, роди четири деца и искрено смята, че креватът е предназначен изключително за възпроизводство, и дума да не става за някаква радост. А аз изобщо не смятах да живея с този мъж. Че какъв беше той? Гол като пушка, ни къща, ни пари, само едно разкошно тяло, буен темперамент и изтънчена техника. Тъкмо той смяташе да спечели нещо от мен, нали мъжът ми беше заможен. Ами че аз това жиголо щях да го позлатя и никой нищо нямаше да научи, щях да си се чукам с него, докато ми омръзнеше.