Тази гадина Володка обаче с неговата принципност убеди всички: щом нашата Валечка е разлюбила съпруга си по собствена воля, щом я е споходила такава Голяма Любов, да го напусне така, както е влязла в къщата му, да не се съди с него и да не прави делби на имущество, защото той с нищо не се е провинил пред нея, а дори обратното — тя е страшно виновна пред него и трябва да изкупи вината си с безкористност. И майка ми пак му пригласяше. Володка е нейната светлина в прозорчето, обича го най-много от всички ни. Аз им казвам: „Ако не се съдим, ако не делим нищо, къде ще живея аз? И от какво? С какви пари?“ Тогава пак Володка се разприказва: „Ти — вика — си имаш семейство, родният ти брат Михаил е богат човек, апартаментът му е огромен, цял етаж — нима ще те остави на улицата?“ И майка ми пак кима ли, кима, пак се съгласява. „Разбира се — вика, — ще живееш у Мишенка, ще живеем всички заедно, като едно голямо семейство“. А Мишка къде да се дява, мигар ще се противопостави на майка ни? И на оня „светец“ Володка?
Вече дори съм забравила кога съм работила за последен път. Отначало все някак вървеше, но после изникна проблемът с парите, тогава Володка рече: „Започни работа, защо си седиш вкъщи? Хем няма да скучаеш, хем пари ще имаш“. Ама то това пари ли са? Смехория! Държавната заплата само Володка може да я нарече пари, той е свикнал да живее така, никога не е живял другояче ама аз съм живяла! Такава заплата на мен ми стигаше за едно пазаруване. Започнах да моля Мишка: „Назначи ме във фирмата си с добра заплата или при някого от приятелите си“. Тогава пак тоя мизерник Володка се намеси: „Стига, Валюша, в какво положение поставяш брат ни, та ти не си специалист, принуждаваш го да моли други хора за услуга, която те после ще му натякват, защото — признай си честно — тези фирми няма да имат никаква полза от тебе. Не може да те вземе и в своята, защото е генерален директор, длъжен е да пази репутацията си пред подчинените, а каква ще бъде тази репутация, ако цялата фирма си шушука, че директорът е уредил сестра си на високоплатена длъжност, на която въпросната сестра не върши нищо смислено. Грозно ще се получи“. И майка ми пак: „Да, да, разбира се, така е“. Мишка — и той.
И в резултат аз си седя вкъщи, живея и ям безплатно и нямам нищо друго. Не ми се обръща езика да поискам пари от Мишка — та нали наистина не работя, макар че бих могла, па макар и с някаква жалка заплата. Бих могла, две мнения няма.
Но не искам. И няма да го направя. По-важно е да уредя добре Юлечка, тя винаги ще ми даде пари.
А за да устрои добре живота си, Юлечка трябва да излиза в обществото, да се запознава с хора. Отначало — приемът в Николское, там с родителите си ще дойдат много перспективни младежи. После — нещо друго. Важното е да се започне. Важното е да се направи първата крачка, та Мишка и Лара да разберат, че щом Дана не излиза с тях, може да излиза моята Юля. А после работите ще потръгнат.
Не, определено днес ми е ден. По този повод трябва да му ударя някоя чашка.
Е, работата е почти свършена. Правилно подредих разговора си с мама, направих се на овчица, похленчих, дори изплаках — и тя тутакси се втурна в атака, накара баба да поговори с вуйчо Миша. До вечерта въпросът беше решен: отивам с него и леля Лара на приема по случай откриването на извънградския клуб в Николское. Йесс!!!