До приема има още две седмици и трябва да уредя някои нещица: вуйчо Миша трябва да разбере, че нямам с какво да отида, и да ме разведе из магазините, та да се пооблека. Не, аз наистина нямам какво да облека, дрешките ми са мизерни, евтини, макар и модерни, но не маркови. Вуйчо Миша ме облича според своите разбирания, тоест имам с какво да ходя на лекции и зиме не мръзна, но ми купува дрехи от най-долни места. А представя нещата така, сякаш ме води по магазините поне на „Кензо“ или „Живанши“; „Юлка, приготви се, утре сутринта тръгваме да те обличаме!“ Някой би си помислил… Купува ми за три копейки, а вдига шум за милиони долари. Не, за приема в Николское тоя номер няма да мине. Само трябва да реша как да подхвана темата: аз ли да се заема, или пак да пусна майка ми като таран. Всъщност тя си проведе акцията доста успешно, но къде е гаранцията, че ще успее и втори път? Тъпа неудачница, изобщо не мога да разчитам на нея, може всичко да провали. Мисли си, че не знам как тихомълком, когато никой не я вижда, рови в барчето и си утолява жаждата. То дори и да не я виждах, обонянието ми е като на куче, пак щях да я подуша. Съсипала се е от това пиене, на четирийсет и една години изглежда като на цели петдесет, муцуната й е смачкана, очите й вечно са червени. Странно е, че досега никой друг не е забелязал. Тия тук всичките ли са слепи? А на пияници човек не може да разчита. Ще трябва сама да си свърша работата.
Ами ако използвам Данка? Защо не, това е чудесна идея. Да представя нещата така, все едно тя е виновна. Че нали, ако не беше такава дебела хипопотамка и не се страхуваше да излиза от къщи, на тоя идиотски прием щеше да отиде тя, а сега аз трябва да изтърпя тази скука, че никак не ми се иска и изобщо си имам други планове за този ден, много по-важни. Данка ще се хване като нищо, тя ме гледа в устата и на всичко ми вярва — че как, нали съм й по-голяма братовчедка. Точно така! Трябва да й направя една сцена, в смисъл, че съм принудена да отида, а нямам какво да облека и ще се изложа там, в Николское, че и родителите й ще изложа — и всичко това заради нея, по нейна вина.
Майка си аз манипулирам лесно, а Данка — още по-лесно, защото е по-млада и по-глупава. Изобщо не е трудно и е интересно да манипулираш хората — дърпаш им конците и гледаш как те се мятат насам-натам, насам-натам. Мислят си, че го правят по своя воля, а всъщност — по твоя. Дори Артьом — колко е умен само, а откога го въртя на малкия си пръст, преструвам се, че отвръщам на страстните му чувства, и той вярва. Глупак, нищо, че е много учен. И Павел ще пипна, няма къде да се дене, той пък има две гънки и половина в мозъка, като всички спортисти. После Павел и Артьом ще се счепкат заради мен, Данка ще изпадне в истерия, вуйчо Миша ще ги уволни и двамата, а аз ще наблюдавам спектакъла от директорската ложа. А после вуйчо Миша ще намери нов учител за Данка и нов треньор и всичко ще започне отначало. Даже той да се поучи от миналите си грешки и да наеме две жени, аз пак ще намеря начин да ги скарам. Не, приятели, ако човек подходи умно към проблема, няма да скучае дори в такова безжизнено семейство.
Глава 3
Отдавна съм забелязал една такава особеност: първите два-три дни в нова обстановка се точат дълго и предълго, човек обръща внимание на всяка подробност и вече не я забравя, а после всички дни се сливат в една сива маса и след известно време дори не можеш да си спомниш какво се е случило по-рано, какво — по-късно и изобщо случило ли се е, или не. Когато по молба на следователката Галина Сергеевна започнах да си припомням работата си в семейство Руденко, разбрах, че си спомням отчетливо само първите дни, а по-нататък всичко се обърква. Отивах, както трябваше, в седем сутринта, занимавах се с Дана, после се опитвах да реша проблема с жилището си, после пак работехме с момичето… Всичко беше еднообразно и бързо ме обзе скука.
Не можах да постигна светкавични впечатляващи резултати — Дана отслабваше бавно, по 100–200 грама, и то не всеки ден, но все пак това беше показател, който аз използвах с всички сили, за да мотивирам момичето да не нарушава режима си на хранене. И успях. Тя изобщо престана да си похапва кифлички, сандвичи и бонбони и послушно ядеше само разрешеното.
Следващото ярко впечатление (след първите дни), което се е запечатало в паметта ми, беше запознаването с по-малкия брат на татенцето, Владимир Олегович. То се състоя две седмици след като бях започнал работа, точно в деня, когато татенцето със съпругата си и Юля заминава на някакъв купон.