— Задето не си казал на жените — браво. Много добре. Имаш глава на раменете.
Или все пак не е чак такъв тиранин? Някога, в детството си, когато още четях книги (по настояване на моите педагогически подковани родители), буквално ме потресе един епизод от романа на Юго „Деветдесет и трета година“. Един моряк на кораб закрепил лошо някакво оръдие и то започнало да се търкаля по палубата, заплашвайки да размаже всичко живо по пътя си. Същият моряк, рискувайки живота си, успял да го спре и решението на капитана било: за героичната му постъпка морякът да бъде награден, а за нехайството — разстрелян. Тогава просто не бях в състояние да разбера как може едновременно да се награждава и наказва. Сега излизаше, че можело.
Цяла седмица очаквах решението на Михаил Олегович. Засега не казвах нищо на Дана и ние продължавахме да работим по два пъти на ден, като разнообразявахме спортните натоварвания с танцови елементи. Два пъти седмично придружавах Дана до „съседния“ блок и я карах да се качва до шестия етаж без асансьор, а когато ми отваряше, Владимир ме питаше с поглед: „Е, как е?“, а аз едва забележимо поклащах глава — сиреч, все още никак, още не е взел решение. Невзрачната Муза ме канеше да пия чай, но аз отказвах и си тръгвах: трябваше да обикалям, за да гледам жилища, освен това лека-полека се възстановяваше обичайният ми купонджийски живот — намерих някои познати и дори заформих флирт с едно симпатично девойче, което вече оставаше да нощува при мен.
След първата си среща с Владимир Руденко аз докладвах впечатленията си на Нана Ким, като не пропуснах да отбележа, че сред книгите в неговия апартамент не бях забелязал никакви стихове.
— Гарсониера ли има? — иронично се осведоми Нана.
— Не, нали ти казах, спалня, хол и кухня.
— А влизал ли си в другата стая?
— Не.
Вече бях схванал пропуска си и започнах да се ядосвам, и то повече на Нана, отколкото на себе си.
— Откъде си сигурен, че със социология се занимава Владимир Олегович, а не съпругата му? Попита ли го? Откъде си сигурен, че никой от тях не е любител на поезията?
Добре де, глупак съм, глупак съм, но защо трябва да посипва раните ми със сол?
Но личното ми познанство с брата на шефа ми даде всички основания да разговарям за това с Дана, което и започнах да правя, докато я масажирах. Момичето с удоволствие поддържаше разговорите за чичо си и ми съобщи, че Владимир Олегович наистина бил социолог, доктор на науките, а Муза Станиславовна също била доктор, но по изкуствознание. Изобщо, една такава научна двойка.
— Имат ли деца? — попитах, понеже не се доверявах особено на собствената си памет.
Владимир май беше споменал, че няма деца, но може да ми се е сторило?
— Нямат.
— Защо така?
— Леля Муза много боледува, едва се крепи — отговори Дана.
Аз почти нищо не разбирам от медицина, а най-малко от женски болести, така че този отговор ме задоволи напълно. Още повече, че съпругата на Владимир наистина изглеждаше доста нефелна.
— Леля ти Муза сигурно обича стихове — казах.
— Ама и вие с вашите стихове! И за татко ме питахте, сега пък за леля Муза — тросна се Дана. — Леля Муза се занимава с живописта от епохата на Ренесанса. Стиховете нямат нищо общо с това.
Да бе, да бе… По-добре да се поощряват млади поети и малобройните ценители на тяхното творчество, отколкото да се хвърлят пари в болници и детски домове, където има опасност да ги откраднат. Спомням си, то се знае. Когато предадох тези обяснения на Нана Ким, тя дълго се смя, а после стана сериозна и каза:
— Пашенка, това са обяснения за глупаци. За момиче на петнайсет години стават, но не и за мен. При сериозните хора зад вземането на едни или други решения, особено финансови решения за влагане на пари, винаги стоят много сериозни аргументи и мотиви. А Михаил Руденко е един много сериозен човек. Все пак постарай се да научиш дали няма вземане-даване с криминални авторитети.
Лесно е да се каже… Но как да се направи? Варианта обаче ми подсказа пак Нана, когато се отчитах пред нея за съботния ден и за запознаването си със семейството на брата на татенцето.
— Значи казваш, че Михаил Олегович със съпругата и племенницата си е отишъл на откриването на клуба в Николское? — замислено каза тя. — И моят шеф отиде там. Вземи си поприказвай с племенницата, поразпитай я за мероприятието, кой е присъствал, с кого се е запознала тя. Хайде, Паша, поразмърдай се, проявявай инициатива.