— Я стига! Тя никога няма да има фигура като моята.
Дана гледаше настрани и мълчаливо гълташе кефира си, сякаш не ни виждаше и чуваше. Но тя определено чуваше всичко, защото при последните думи на Юля цялата пламна.
На езика ми се въртеше груб отговор, но се стегнах и премълчах. Артьом ме беше предупредил: не се занимавай с Юлка, тя е отвратителна гадина и ако нещо не й хареса, може да ти напакости така, че в чудо да се видиш. Интересно обаче как да приемам нейните явни закачки? Ако не отвърна на тях, това ли няма да й хареса? И тогава ли ще съм заплашен от неприятности? Отвърна ли пък, ще излезе, че ме очакват неприятности от страна на татенцето. Естествено, татенцето е по-важен, но той е предсказуем и разбираем като чугунена гира: удря болезнено, но траекторията и силата на удара са очевидни и добре се прогнозират. Виж, какво мога да очаквам от сладурчето Юленка и в кой момент — това не може да се предскаже.
Оставих братовчедките насаме и се втурнах към стаята си да записвам изредените от Юля имена, които вече с голямо усилие удържах в паметта си.
След това мина цяла седмица, през която не се случи нищо интересно. Във всеки случай, аз нищо не съм запомнил, освен приятния факт, че най-сетне намерих жилище, което ми се видя приемливо и с местоположението, и с наема си. Вярно, не беше точно в центъра, но не и в покрайнините, тоест всичко беше съвсем наред. Веднага сключих договор с хазаите и се пренесох.
Аз съм много виновна пред Юля. Права е, всичко става заради мен. И татко излишно харчи пари, защото съм такава… И Юля е принудена да ходи на разни скучни места. Всички се измъчват заради мен, аз дразня всички.
Юля не ме обича, постоянно го чувствам. Ами, естествено, за какво да ме обича? Аз съм дебела, ужасна и създавам на всички само проблеми. Не радвам никого. А Юлка е толкова красива, има безброй ухажори, сигурно вчера е искала да отиде на среща, а вместо това бе принудена да отиде с родителите ми на този скучен прием. Уморила се е там, легнала си е късно, днес спа до обяд и кажи–речи, денят й свършил. Излиза, че заради мен тя загуби двата си почивни дни. Аз съм виновна за всичко.
Юля не ме обича и аз се страхувам от нея. Тя е някак… има нещо змийско в нея. Вечно ми се присмива, подиграва ме. Е, какво пък, тя е права, аз наистина съм ужасна и не заслужавам нищо, освен насмешки и презрение. Дори не мога да й се сърдя, защото е права.
Колко ми се иска да бъда красива като Юля! Толкова е изящна, фина, тя е… просто очарователна! А аз съм дебела и тромава. И поради това татко е принуден да харчи пари за заплати на Артьом и Павел. Мисли си, че нищо не разбирам, но аз всичко виждам и всичко съзнавам. Ами че той им обзавежда стаи! Купи и тренажори за мен. А аз знам колко струва това, видях цените в каталозите. Татко има много пари, няма да обеднее от тези харчове, но когато говорихме за икономиката, Артьом ми обясняваше, че парите трябва не да се харчат, а да се инвестират, тоест да се влагат така, че първо, да създават нов продукт, и второ, да носят печалба. Излиза, че татко влага в мен пари, а не получава никаква печалба, защото съм ужасна и тъпа и от мен няма никаква полза. Нищо не създавам.
Артьом е чудесен и аз толкова го обичам! А той обича Юля. Знам го със сигурност. Знам какво са правили заедно и Юля често ми разказва как сега той я издебва при всеки удобен случай и я умолява да отиде в стаята му… а тя вече не го обича. Сега май се интересува от Павел, постоянно флиртува с него. Не разбирам как човек може да разлюби Артьом. Той е толкова необикновен, толкова умен, добър, красив, знае толкова много. Чудесен е, най-добрият от всички на света. Защо й е безразличен? Нима Павел й харесва повече? Не, и Павел е свестен, но Артьом… Той е хиляда, милион пъти по-добър. Аз ще го обичам цял живот, до смъртта си. Господи, ако бях красавица като Юлка! Когато започва да говори за Артьом, аз я мразя, мразя я, мразя я!!! Готова съм да я убия. Не знам защо, но изобщо не се сърдя на Артьом, задето я обича. Та това е толкова естествено — да обичаш красиво момиче. Не мога да го обвинявам за това. Дори щеше да е странно, ако от двете ни беше избрал мен. Юля винаги всички я обичат. Дори татко я обича повече, отколкото мен.
А аз я мразя.
Ето, това е моят живот! Да, да, да!!! Именно за този живот съм създадена! И ще го получа, каквото и да ми струва това.
Боже мой, колко хубаво беше вчера! Бях толкова красива, всички мъже ме заглеждаха. Видях как ме сравняваха със своите крави и свине, с които бяха дошли, как им потичаха лигите. Разбираха, че аз съм много по-хубава.