— Може да съм пиян, но много добре знам какво говоря — отпи от чашата си Дестър и продължи, — няма да спорим за това. Неш видя какво се случи в сряда вечерта; достатъчно интелигентен е да прецени за себе си.
Той отново насочи вниманието си към Хелън.
— Твоите опити да се отървеш от мене бяха без каквото и да е въображение. Не ти ли мина през ума, че най-безопасният и най-сигурният начин е да ме изчакаш да заспя, да ме застреляш в главата и да оставиш пистолета до мене? Ще се учудиш ли, ако чуеш, че половината от хората в киното очакват да се застрелям? Имам причина да сложа край на живота си. Аз съм пияница. Бракът ми е нещастен. Нямам пари и съм потънал в дългове. Никой няма да се изненада, ако се самоубия. Защо не помисли за това?
Тя се втренчи в него.
— Исках парите, а те нямаше да платят, ако мислеха, че си се застрелял.
— Мила моя, колко си глупава. Имаше възможност да прочетеш застрахователната полица. Дадох ти я, ако си спомняш. Ако застрахованият умре от собствената си ръка една година след влизането на застраховката в сила, компанията изплаща парите.
Омразата, с която тя го погледна, ме накара да настръхна.
— Не си въобразявай обаче, че сега можеш да постъпиш така — продължи той и се облегна назад. — Така уредих всичко, че ако се самоубия, няма да има изплащане на парите. Вчера отлетях до Сан Франциско и се срещнах с човека, който отговаря за изплащането на застраховките в „Нашънъл Фиделити“. Казва се Мадъкс и трябва да кажа, че останах впечатлен от него. Ползва се с висока репутация в застрахователните среди. Той е умен, твърд и изключително ефикасен. За него казват, че инстинктивно познава кой иск е фалшив и кой не. Петнадесет години е работил за „Нашънъл Фиделити“ и през това време е пратил бая народ в затвора, а осемнадесет души в килия за смъртници.
Спря, докато отпиваше и след това допълни чашата си с още уиски.
— Срещнах се с този човек с намерение да анулирам застраховката. Като се качвах обаче, ми хрумна нещо. Сигурно съм отмъстителен, но ти съсипа живота ми, а и от сценария, който ми дойде наум, би станал добър филм — не трябва да забравяш, че съм правил добри филми през живота си. Тъй като се опита да ме убиеш и никога не прояви и мъничко нежност към мене, реших, че е справедливо да бъдеш наказана.
Тя застина със стиснати юмруци.
— Не се тревожи — успокои я той, като я наблюдаваше. — Даже и да исках, не мога да предприема полицейски мерки срещу тебе. Нямам доказателства, а и не искам аз да те наказвам. Измислих как да ти дам възможност да се самонакажеш.
— Не искам повече да слушам тези глупости — извика ядосано тя.
— Трябва да слушаш, защото все още има възможност да докопаш парите с хубавите си ръчички; не е кой знае каква, но има.
Беше мой ред да застина и заслушам внимателно.
— Нека ти разкажа за интервюто си с Мадъкс — продължи Дестър. — Когато ми хрумна идеята да се самонакажеш, разбрах, че не мога да му кажа истината. Необходимо беше да променя клаузата за самоубийството, иначе нещата ставаха твърде лесни за тебе. Ето защо му казах, че съм алкохолик със склонност към самоубийство. Споменах му, че в моменти на трезвеност се тревожа да не посегна на себе си, а освен това много държа ти да получиш парите. Решил съм, че ако се анулира клаузата за самоубийство, при което се изплаща застраховката, това може да послужи като възпиращо обстоятелство. Не мисля, че повярва на обяснението, но много бързо анулира клаузата. — Спря, за да пийне и аз забелязах как трепери ръката му. — Така че положението е следното: ако аз се самоубия или ти ме убиеш и инсценираш самоубийство, компанията няма да плати. Разбираш ли?
Тя не отговори. Взираше се с намръщени вежди в отсрещната стена, но си личеше, че слуша.
— Преди няколко седмици — продължи той — реших да се самоубия, когато ми изтече договорът.
Тя реагира по същия начин както и аз. Хвърли бърз поглед към него.
— Разбрах, че нямам никакво бъдеще, след като ми изтече договорът — спокойно обясни Дестър. — Ще бъда без пари и до уши в дългове. Изтръпвам при мисълта за банкрут. Е, договорът ми изтече, нямам пари и съм много задлъжнял, тъй че ще сложа край на живота си по някое време тази нощ.
— Не ти вярвам — каза остро Хелън. — Всъщност смяташ ли, че ме е грижа какво ще направиш?
— Не, не мисля, че те е грижа — отвърна Дестър. Не е там въпросът. Много скоро аз ще се застрелям в тази стая. Едва ли някой друг ще чуе изстрела, освен Неш и ти. Сега слушай много внимателно. Ще разполагаш с няколко часа — не повече — за да представиш самоубийството като убийство. Няма да можеш да го нагласиш да изглежда като случайност: хората не се застрелват по невнимание в главата.