Тя го погледна като че ли беше откачен.
— Ако полицията каже, че съм се самоубил, застрахователната компания няма да плати. Но ако полицията реши, че съм убит, компанията трябва да изплати парите. Слушаш ли внимателно? Виждаш ли капана, който съм ти поставил? Сега разбираш какво имам предвид, като казвам, че ти давам възможност да се самонакажеш. Примамката в капана струва три четвърти милион. Трябва само да подправиш уликите, да изречеш достатъчно лъжи, които да превърнат самоубийството ми в убийство и тогава — ако си била много умна и не си допуснала никакви грешки — ще получиш парите.
Нещо студено капна на ръката ми. Усетих, че се потя. Погледнах към Хелън. Лицето и беше тебеширено бяло и тя стоеше неподвижно като статуя.
— Не знам какво става, като умре човек — продължи Дестър, — но стават странни неща. Може да те наблюдавам, както съм мъртъв. Надявам се, че ще бъде забавно.
Той запали друга цигара и изгледа продължително Хелън. — Имам чувството, че няма да устоиш на примамката. Ще се опиташ да представиш самоубийството ми като убийство. Не мисля, че имаш достатъчно ум, за да го изпълниш успешно, не срещу човек с мозъка на Мадъкс. Предупреждавам те честно, че е изключителен. Толкова лесно можеш да направиш грешка и да се окажеш обвинена в убийството ми, което ще бъде доста смешно, като се има предвид, че вече се опита да ме убиеш, нали? Аз направих нещата още по-сложни, като накарах Неш да чуе всичко. Той може да не е толкова труден за убеждаване. Мъжете си падат по тебе и е напълно възможно да го убедиш да си държи устата затворена или дори да ти помогне. В края на краищата седемстотин и петдесет хиляди долара са много голяма сума и в замяна на дял от тях Неш може да реши да ти помогне.
Хелън скочи на крака.
— Не мога повече да слушам това! — възкликна гневно тя. — Пиян глупак! Нямаш кураж да се самоубиеш. Дръж си мръсните пари! Не ми трябват! Има много други риби, освен тебе. Върви по дяволите и си остани там!
Тя отвори широко вратата и изфуча в преддверието. Видях как изтича нагоре по стъпалата и миг по-късно чух шумното затръшване на врата.
Аз се надигнах. Бях изпотен и треперех.
— Мисля, че и аз не искам да чувам повече — казах, без да го погледна, излязох в преддверието, дръпнах входната врата и излязох навън.
Бях по средата на пътя към гаража, когато чух изстрел. Гърмежът разтърси прозорците на къщата и ме закова на място, сякаш бях блъснат в стена.
Останах неподвижен за миг, след това се обърнах и се затичах към къщата нагоре по стъпалата и влязох в преддверието. Хелън стоеше на най-горното стъпало с ужасно побледняло лице и широко отворени очи. Погледнах към нея.
— Върви и виж — прошепна тя дрезгаво. Аз събрах кураж, пресякох преддверието и отворих вратата на кабинета.
ГЛАВА ШЕСТА
Дестър беше паднал върху бюрото. От пробития му череп течеше кръв и образуваше уголемяваща се локвичка върху попивателната, която поглъщаше повечето от нея. Тридесет и осем милиметровият пистолет, с който вече го бях виждал, лежеше на пода до краката му.
Не беше необходимо да го докосвам, за да разбера, че е мъртъв. С такава ужасна рана трябваше да е мъртъв.
Стоях и го гледах, а главата ми беше изпразнена от ужас. Не можех да повярвам, че е сторил това, после отместих очи, отидох до вратата и излязох в преддверието.
Хелън беше слязла по стълбището. Тя застана неподвижно и се втренчи в мене.
— Мъртъв ли е? — запита с треперещ глас.
— Да — собственият ми глас трепереше не по-малко.
— Този побъркан, пиян глупак! Мислех, че няма смелост да го направи.
Тя мина покрай мене и влезе в кабинета.
Почуствах, че струйка пот се стича по бузата ми и бръкнах в джоба си за носна кърпичка. Пръстите ми докоснаха плика с писмото, което ме беше помолил да пусна. Аз го измъкнах, огледах го продължително и след това отворих плика. Прочетох писмото, като разбрах само наполовина смисъла. Прочетох го отново.
От Ърл Дестър 19 юни
Хил Крест Авеню 256
Холивуд
Уважаеми мистър Бърнет,
Имайки предвид Вашия опит като адвокат, предполагам, че няма да се шокирате твърде много от това, което Ви пиша. Стигнах до края и тази вечер възнамерявам да се самоубия. Познавате достатъчно добре моите работи, за да разберете, че нямам никакво бъдеще.
Знаете колко зле се отнасяше Хелън с мене. Не желая тя да се облагодетелства от смъртта ми. Срещнах се с Мадъкс от застрахователната компания „Нашънъл Фиделити“ и уредих с него да анулира клаузата в полицата, покриваща самоубийството. Новата клауза е приложена към застрахователната полица, която ще намерите в най-горното дясно чекмедже на бюрото ми.