С малко късмет се надявах, че съм само на една стъпка от докопването на тези седемстотин и петдесет хиляди долара.
След малко повече от час се качих горе в стаята на Хелън. Тя беше дръпнала завесите. Нощната лампа светеше и хвърляше сенки наоколо. Хелън лежеше на леглото в бисерносив копринен халат, с изпито бледо лице и цигара между пръстите.
Аз се облегнах на вратата и я загледах. Тя отвърна на погледа ми, без да отрони дума и без да се помръдне.
— Къде беше досега? — запита Хелън. — Обади ли се на полицията?
Аз отидох до един от фотьойлите, поставих бутилка уиски, две чаши и бутилка минерална вода на масата и седнах.
— Не, не съм се обадил.
— Какво мислиш, че правиш? — запита тя остро и се изправи в леглото. — Трябва да позвъниш.
Аз приготвих две големи питиета, занесох и едното, поставих го на нощното шкафче и като се върнах, седнах отново и отпих дълга глътка от чашата си.
— Глин! Защо не си се обадил на полицията? — повтори тя и гласът йи прозвуча пискливо.
— Чу какво каза той — отвърнах аз. — Той каза, че ако сме много хитри и не допуснем грешки, ще можем да получим парите. Ти искаш пари, нали?
Хелън спусна крака от леглото и стана. Зелените и очи засвяткаха като изумруди.
— Какво искаш да кажеш? Той ни постави капан. Мислиш ли, че съм такава глупачка и ще се опитам да се добера до парите, след като добре знам сега, че има капан?
— Слушай добре. Ние можем да получим тези пари. „Нашънъл Фиделити“ ще трябва да плати, ако докажем, че е бил убит.
— Той точно това искаше да направим. Не можем да докажем, че е бил убит, освен ако не се забъркаме и ние. Какво си представяш, че правих през цялото това време? Обмислих всичко. Ако скрием пистолета и кажем, че е бил убит, ще се захванат с нас. Ако имаме време да измислим нещо, да си организираме алиби, може и да успеем, но нямаме време. Той е мъртъв. Ще разберат кога е умрял. Трябва веднага да повикаме полицията.
— Но ние имаме време — спокойно отбелязах аз.
Тя се вторачи в мене.
— Какво искаш да кажеш?
— Каквото казвам. Имаме време. Разполагаме с цялото време на света.
— Нямаме! Той няма да остане за дълго. Сигурно знаеш. Един лекар може да познае кога е умрял.
— Сложих го във фризера — казах аз.
— Какво? — скочи тя на крака.
— Сложих го във фризера.
— Трябва да си откачил!
— Млъквай и слушай — тихичко отвърнах аз. — Не съм откачил. Това, което не знаеш, е че съм в известна степен експерт по хладилна техника. Аз продавах хладилници и фризери. Преди да започна да пробутвам стоката на ония смотаняци, изкарах един интензивен курс, за да знам всички отговори, ако смотаняците се опитат да се правят на много умни. Дестър беше толкова сигурен, че ни е заложил железен капан, защото смяташе, че няма да имаме време да си измислим алиби или някой хитър план. Той разчиташе на факта, че един лекар може да познае с точност до един-два часа кога е настъпила смъртта. Дестър умря в девет без двайсет и без съмнение полицията може да докаже, че и двамата сме били в къщата по това време. Той на това разчиташе. Мисля, че го надхитрих, като го сложих във фризера. При тази температура нормалният процес на разлагане спира. Кървенето също ще спре и вкочанясването няма да настъпи. Можем да го държим във фризера шест седмици или шест месеца и само когато го извадим, ще започне разлагането. Следиш ли всичко, което ти казвам? — Аз се наведох напред и я загледах. — Когато го извадим, той ще започне да кърви отново след няколко часа и по-късно ще се вкочаняса. Чакай да ти обясня по-просто: ако го държим вътре до следващата събота и след това захвърлим някъде тялото, съдебният лекар ще се закълне, че е умрял в събота, когато в действителност това е станало преди петнайсет дена. Виждаш ли колко просто е всичко?
Тя седеше неподвижно със стиснати юмруци. Струваше ми се, че чувам лекото туптене на сърцето и, но можеше и да е лудото блъскане на моето в гърдите ми.
— Не! — възкликна Хелън внезапно. — Не искам да имам нищо общо с това. Много е опасно и могат да разберат.
— Какво става с тебе? Не си се тревожила толкова, когато си изхвърлила Ван Томлин през прозореца, нали?
— Не съм го изхвърлила през прозореца!
— Ти го казваш. Сега си в много по-безопасно положение.
— Не, не! Ще си помислят, че аз съм го убила, сигурна съм.
— Не ставай глупачка. Това е нашият шанс да получим парите. Да не си мислиш, че щях да предприема каквото и да е, ако смятах, че ще се провали? Знам за какво говоря. Ако не можем да измислим безпогрешен план, тогава въобще няма да започваме. Всичко, което трябва да направим, е да го извадим от фризера, да го захвърлим някъде с пистолета в ръката и да съобщим на застрахователната компания, че се е самоубил. Те няма да искат друго доказателство. Ще работят за нас, ако не ни хрумне нещо хитро, а когато тези юнаци работят за тебе, си в безопасност.