Тя надигна чашата с уиски и отпи една дълга глътка.
Ръката и трепереше.
— Този Мадъкс ме безпокои.
— Какво от това? Предупредени сме, нали? О’кей, да си представим, че наистина е толкова кадърен и упорит. Имаме време. Времето е всичко в тази работа. Разполагаме с достатъчно, за да си измислим непробиваемо алиби. Няма да започваме, преди да сме премислили многократно всичко и преди да сме го репетирали, докато го научим наизуст. Няма да действаме прибързано. Ако искаме, разполагаме и с шест месеца.
— Да, но ако все пак помислят, че ние сме го извършили? Представи си, че го направим толкова добре и те докажат, че ние сме го убил и?
— И на това също имам отговор — казах аз и извадих писмото на Дестър от джоба си. — До адвоката му е. За наш късмет забравих да го изпратя. Ще ти го прочета.
Тя остана неподвижна, с побеляло красиво лице и вкаменени зелени очи, докато и прочетох писмото. Когато свърших, си пое бавно и дълбоко дъх.
— Мръсник! — меко каза Хелън. — Значи наистина е било капан. Никога не е имал намерение да получа парите, мръсникът!
— Няма значение. Той беше умен, но не достатъчно — успокоих я аз, сгънах писмото и го сложих обратно в портфейла си. — Ако нещо се обърка, ако допуснем сериозна грешка — ние няма да направим това, разбира се, — но ако нещо стане и полицията си помисли, че ние сме го убили, това писмо ще ни предпази от килията за смъртници. Само тя ме тревожи. За три четвърти милион бих рискувал обвинение в измама, но не и обвинение в убийство.
Тя протегна ръка.
— Искам писмото.
Аз поклатих глава.
— Съжалявам, но не мога да ти го дам. Ще го задържа. Ти си великолепна като те гледам, но не мога да ти се доверя напълно. Писмото е моята гаранция срещу двойна игра. Ако двамата ще работим заедно, не ми се иска да ти дам и най-малката възможност да ме изхвърлиш през някои прозорец, след като прибереш мангизите, нито пък ми се иска да си нахлузя примка около шията. Не, аз ще го съхранявам. Ще го пазя като зеницата на окото си. Докато е в мене, ти ще трябва да се съобразяваш и когато дойде време да разделим парите, ще съм сигурен, че ще получа моя дял. Тя ме следеше изпитателно е безизразно лице.
— Мисля, че е по-добре да ми дадеш писмото, Глин — погали с глас слуха ми Хелън.
— Чу какво ти казах.
— Искам го! — заостри тон тя. — Трябва да го имам!
— Ще го задържа. Ти не се тревожи, аз ще го пазя.
Тя повдигна рамене, надигна се бавно и отиде до тоалетната масичка. Взе един гребен и го прекара през косата си.
— Сега знаеш подробностите — казах аз, като я наблюдавах внимателно. — Искаш ли да опитаме?
— Все пак си мисля, че е опасно — отвърна Хелън и остави гребена. — Тоя тип Мадъкс може да разбере какво сме намислили.
Тя отвори едно чекмедже на тоалетната масичка. Скочих и с две крачки достигнах до нея. Бях подготвен и очаквах този ход. Сграбчих ръцете и, приковах ги към тялото и я дръпнах от масичката. Едва успях да зърна автоматичния пистолет двайсет и пети калибър, който лежеше в чекмеджето, преди тя да се извие като дъга и почти да ме събори. Знаех, че е силна от начина, по който се беше справила с Дестър, но все пак не очаквах да е толкова яка. Тя се освободи и пръстите и, свити като ноктите на граблива птица, се устремиха към очите ми. Хванах китките и точно навреме.
Хелън се стовари върху мене и пъхна крак зад моя. Опитах се да запазя равновесие и после се сгромолясах по гръб на пода, като разтърсих гръмогласно къщата. Тя падна върху мене и пръстите и обхванаха гърлото ми. Хватката и беше като стомана. Забоде коляно в гърдите ми, наведена над мене с оголени зъби. Изразът на лицето и ме смрази. Забих и един юмрук в корема. Видях болката в очите и и тя отслаби хватката си. Ударих я още веднъж. Не и хареса моето отношение. Тя ме пусна внезапно, изправи се с мъка на крака и слепешката се метна към тоалетната масичка. Аз протегнах ръка, докопах я за глезена и я съборих на пода. Хелън се извъртя и с крак, обут в домашен чехъл, ме срита толкова силно в главата, че видях звезди. Тя освободи другия си крак и се изправи на колене, докато аз обхванах с ръце кръста и и я дръпнах надолу. Счепкахме се отново и ръцете и отново затърсиха гърлото ми, но този път притиснах брадичка към гърдите си. Затиснах я с цялата си тежест под мене, но тя успя някакси да се освободи и ме отблъсна с коляно. Беше мой ред да се хвърля към тоалетната масичка. Стигнахме едновременно. Аз и теглих едно рамо и я запратих олюляваща се към стената. Бръкнах в чекмеджето, грабнах пистолета и се завъртях, насочвайки го към нея.