Тя седна и в зелените и очи проблясна учудване.
— Няма да ти повярват.
— Ще ми повярват. Не си ме виждала, като се развихря. Аз съм търговец. Стига да реша, мога да продам и сняг на ескимосите, а аз съм твърдо решен. Трябва обаче да имам пари, за да бъда убедителен. Ще платя само на един-двама, останалите ще ме молят на колене да им продължа сметките. Тези момчета са смотаняци, познавам ги. Така ще им представя нещата, че ако настояват за уреждане, Дестър ще отиде другаде. Но трябва да имам поне шест хиляди долара, с които да оперирам. Ще взема две хиляди и петстотин долара за кадилака, ако имам късмет. Имам мои две хиляди. Сега трябва и ти да участваш.
Тя стана от леглото.
— Откъде да знам, че няма да вземеш парите и да изчезнеш завинаги?
— Не можеш да си сигурна, но ако си мислиш, че ще зарежа половината от три четвърти милион заради шепа бижута, трябва да ме смяташ за съвсем откачен.
Накрая измъкнах бижутата от нея. Все едно, че и вадех зъбите, но това с което се раздели, беше наистина добро. Не се съмнявах, че мога да получа поне три бона, ако се потрудя.
Тръгнах към седем без петнайсет. Чакаха ме четиристотин мили. Трябваше да отида до Сан Франциско и да продам колата. Ако се опитах да направя това в Лос Анджелис, щеше да се пусне приказка, че Дестър разпродава и това можеше да ни докара бая неприятности.
Кадилакът вървеше здраво и аз го натисках безмилостно. През първите два часа бях почти сам на пътя и на места достигах до деветдесет и пет мили в час. По-късно пътищата започнаха да се задръстват и не успявах да наваксам. Накрая стигнах късно следобяд до града. Трябваше да отида до три пазара за употребявани коли, докато получа цената, която исках. Не ми остана много време за бижутерите, а и повечето бяха затворени през уикенда. Намерих един заложен магазин и заложих бижутата за хиляда и петстотин долара. Не беше кой знае какво, но поне можех да си ги получа обратно.
Сега разполагах с работен капитал от пет хиляди и шестстотин долара, включително моите две хиляди. Искаше ми се да имам повече, но това беше най-доброто, което можех да направя за толкова кратко време.
Имах щастието да хвана обратен самолет за Лос Анджелис с около половин час чакане и взех такси до къщата. Влязох в дневната точно когато часовникът показваше девет часа. Очаквах да видя Хелън, но вместо нея един нисък, дебел тип седеше в един от фотьойлите и пушеше пура. Беше към петдесетте, с издута отпред жилетка, което идва от редовно преяждане. Беше облечен в скъп костюм, ръчно изработени обувки и игла с перла на черната си копринена връзка.
Веднага разбрах, че е кредитор, като му хвърлих един поглед. Познах по стоманения израз в очите му и широката, жизнерадостна усмивка, която беше фалшива като миглите на танцьорка в нощно заведение.
— Очаквах мистър Дестър — съобщи той и се изправи. — Мисис Дестър ми каза, че ще се върне много скоро.
— Мистър Дестър ще отсъства няколко дни — отвърнах аз. — Аз съм Глин Неш, личният му секретар. Мога ли да ви помогна с нещо? Аз се грижа за работите на мистър Дестър, когато него го няма.
Дебелакът се намръщи. — Ами, аз исках да се видя лично с мистър Дестър — недоволно каза той.
— О’кей — свих аз рамене. — Оставете си името и адреса и ще съобщя на мистър Дестър, когато се върне. Ако той има време, ще ви уредя среща и ще ви уведомя.
— Казахте, че се връща в сряда?
— Не съм казал сряда. Всъщност не знам кога ще се върне. Много е зает в момента. Току-що го изпратих от Сан Франциско. Той отлетя за Ню Йорк. Може и да се върне в сряда, но не е сигурно.
— Ню Йорк? — въпросително повдигна вежди шишкото. — Може би е по-добре да се представя. Аз съм Хамърсток. — Видяха му се мостовете, като ми хвърли една от фалшивите си усмивки. — „Хамърсток и Джад“ — Вина и спиртни напитки. Дошъл съм за сметката на мистър Дестър.
Разбрах, че трябва да е един от най-големите кредитори, ако не и най-големият и вероятно най-неприятният. Ако можех да се справя с него, щях да се справя с всички останали.
— Сметката на мистър Дестър? — озадачено продумах аз. — Какво по-точно?
— Длъжник е от доста време — започна да рови в джоба си Хамърсток. — Писали сме му многократно …
— Мистър Дестър беше много зает напоследък, за да се занимава с някакви дребни сметки — казах аз, отидох до масата и си взех цигара от кутията. — Какъв е проблемът? Да не би вашата фирма да няма нари?