Лицето му придоби морав цвят.
— Да нямаме пари? Мисля, че разбирате …
— Добре де, за какво тогава е цялата дандания? Сделката, с която мистър Дестър се занимава сега, му отнема цялото време. Ето защо той ме ангажира да се занимавам с личните му въпроси. Ще ви дам чек, ако ми кажете колко ви дължи и ще съобщя на мистър Дестър, че много бързате да си уредите сметката.
— С някаква сделка ли се занимава? — запита Хамърсток с внезапен интерес.
— Така мисля. След като напусна „Пасифик“, много го търсят. В края на краищата той е най-големият продуцент в Холивуд и вероятно не след дълго ще бъде най-важният фактор в рекламната телевизия. Въпрос на споразумение.
— Рекламната телевизия?
— Да, но това едва ли представлява интерес за Вас. Колко е сметката?
— Четири хиляди долара.
Това бая ме поразтърси. Очаквах да е голяма, но не чак толкова. Недоумявам как някой може да изгълта уиски за четири хиляди долара и да остане жив.
— Не е плащана повече от година — продължи Хамърсток и извади сметката.
— Оставете я на масата. Ще му кажа. — Запалих цигарата си и се загледах замислено в Хамърсток.
— Знаете ли, внезапно ми дойде наум, че на мистър Дестър може да не му хареса вашето идване тук. Някои от тези големи клечки побесняват при най-малката дреболия. Предполагам, че все още искате да ви е клиент, или може би не?
Очите на Хамърсток се окръглиха. Аз продължих, преди той да успее да каже нещо.
— Идеята зад новия план, по който работи, е да се открият телевизионни студиа в Холивуд. Между нас казано и нека си остане тайна, една мощна корпорация, в която мистър Дестър ще бъде главният продуцент, изкупува една от главните филмови компании и нейните студиа. Сделката е почти сключена и когато това стане, мистър Дестър ще организира много по-грандиозни приеми. Сметката на фирмата, която го снабдява с пиене, ще бъде огромна.
Хамърсток преглътна с мъка.
— Хъм, аз не знаех … — Той започна да пъха сметката в джоба си, но аз протегнах ръка и я взех.
— Можем да уредим веднага въпроса — небрежно забелязах аз. — Не е голяма и предполагам, че нямате нищо против да получите парите в брой.
Ако вземеше парите, бях загинал. Имах обаче доста опит с човешката природа и знаех, че е малко вероятно да направи това.
Очите му почти изпаднаха от орбитите, когато извадих балата с мангизите. Изглеждаше достатъчно голяма, за да се задави някой кон с нея.
Хамърсток грабна обратно сметката и каза, че е чест за него да почака. Не познавал достатъчно ситуацията. Толкова много слухове се носели наоколо. Сега виждал, че нямал работа да идва тук. Направил грешка, като се поддал на слуховете. Щял да бъде изключително щастлив да предложи на мистър Дестър какъвто кредит той поиска. Щял да приеме като лична услуга, ако не съобщя на мистър Дестър, че е идвал. Надявал се, че този дребен инцидент няма да създаде предубеждения срещу фирмата.
Щеше да продължава още дълго, ако не го бях извел настоятелно през преддверието към входната врата.
Казах, че няма да споменавам на мистър Дестър за посещението му, но само ще го помоля да напише чек, за да уреди сметката. Хамърсток каза, че не иска да чуе за това. Не трябвало да казвам нищо за сметката. Мистър Дестър щял да я уреди, когато пожелае.
След като затворих вратата зад гърба му, аз се облегнах на нея и избухнах в смях. Още се смеех, когато Хелън се появи на най-горното стъпало и впери очи в мене.
ГЛАВА СЕДМА
Хелън слезе по стъпалата с блестящи очи и полуусмивка на устните си.
— Значи ти успя? Реших, че е по-добре да ти го оставя, защото си толкова уверен в себе си.
— Чу ли как ме молеше да не пращам чек?
— Другите може да не са толкова лесни.
— Ще се оправя с тях. Ела в дневната. Имаме още работа.
Тя запита, като влезе с мене в дневната:
— Намери ли пари?
— Събрах пет хиляди и шестстотин долара. Не са колкото ми се искаше, но с малко късмет ще стигнат.
Отидох до секцията с напитките, приготвих две питиета и седнах срещу нея.
— Доколко можеш да се довериш на самообладанието си? — отпих аз от чашата си.
— Какво искаш да кажеш?
— Виж какво, това, което замисляме изисква много здрави нерви. Рано или късно ще трябва да го извадим от фризера и да го захвърлим някъде. Няма да мога сам да направя всичко. Ще трябва да ми помогнеш. Няма да е лесно. Когато открият тялото и започнат да търсят убиеца, първият човек, заподозрян от полицията, ще си ти. Те ще те подозират, защото получаваш застраховката. Ще бъдеш подложена на сериозен разпит. Някое ченге тарикат ще се опита да те изненада. Ако запазиш самообладание, всичко ще бъде наред. Така ще нагласиш нещата, че да са убедени в невъзможността ти да си го убила, макар и да имаш сериозен мотив. Докато ги убеждаваме обаче може да ти е доста трудно.