— Ами, добре — продължих аз и се надигнах. — Предполагам, че ще се кача горе, за да го видя как е, преди да се върна в моя апартамент. Аз живея над гаража.
— Да, мисис Дестър ми каза, че там живеете. Огромните и сини очи гледаха любопитно към мене.
— Съжалявам, ако съм ви откъснал от Гибънз.
— О, няма защо. Аз трябва да работя по него; не се чете лесно.
— Представям си.
Тя се усмихна, аз тръгнах през гостната и тя отново отвори книгата си и наведе над нея красивата си глава. Спрях се на вратата, за да я погледна. Мина ми през ума, че разликата между нея и Хелън е като разликата между перла и диамант. Хелън притежаваше твърдото, блестящо очарование на диаманта. Това хлапе имаше меката, гладка красота на бисера. Тя вдигна очи, забеляза, че я наблюдавам и се изчерви. Това за малко не ме довърши. Никое от момичетата, с които съм бил, не знаеше как да се изчервява. Аз и се ухилих, обърнах се и полетях нагоре по стъпалата, като ги вземах по три наведнъж.
Хелън беше в спалнята си, пушеше и преглеждаше куп документи, сметки и писма, разпръснати по леглото и. Тя вдигна поглед, когато влязох.
— Стари любовни писма ли четеш? — запитах аз, като затворих вратата и се облегнах на нея.
— Май че не трябваше да оставаме сами заедно, когато тя е в къщата?
— Точно така, но в момента Гибънз и тя си правят компания. Казах и, че ще поседя с Дестър. Какви са тия боклуци?
— Какво мислиш? Опитвам се да разбера колко дължи.
— Много приятна работа. Започна ли списъка с четирите хиляди на Хамърсток?
— Стигнах до двайсет и две хиляди, а има още.
— Не се тревожи. Все ще ни остане нещо, когато получим застраховката. Какво става?
— Бърнет ще дойде да ме види утре в три часа. Четирима журналисти бяха тук. За щастие Мариан пристигна преди тях и я оставих тя да се разправя.
— Оставила си я тя да се оправя?
— Да. Тя им каза, че Дестър не е в града и мене също ме няма. Нищо не можаха да изкопчат от нея. Слушах в дневната. Добре се държа.
— Не съм сигурен, че си подбрала най-подходящата. Това момиче има мозък.
— Нямах друг избор. Тя беше единствената, която агенцията изпрати. Трябваше да я наема. Както и да е, може да има мозък, но е само едно хлапе.
Отидох до един фотьойл и седнах в него.
— Какво става със санаториума?
— Могат да го приемат по всяко време. Казах им, че ще се обадя.
— Кажи им, че ще пристигне около единайсет вечерта другата неделя.
Тя впери поглед в мене.
— Неделя вечерта? Защо не по-рано?
— Няма да съм готов преди това.
— Какво смяташ да правиш?
— Може би е по-добре да не говорим тук. — Погледнах часовника си. — Ела в моя апартамент, когато тя си легне. Сега е около десет и половина. Тя няма да остане още дълго време долу. Имаш ли добра карта на района, включваща Санта Барбара?
— Мисля, че имам.
— Вземи я със себе си. Не забравяй да занесеш вечеря в стаята на Дестър, преди да си легнеш. Той трябва да се храни или тя ще започне да се чуди.
— Вече направих това.
Трябваше да призная, че не беше тъпа.
— Какво направи с вечерята? Ти ли я изяде?
— Изхвърлих я в тоалетната.
— Добре, важното е да не си помисли, че го оставяш да гладува.
Отидох до вратата.
— Каза ли и за фризера?
— Не още. Ще и кажа утре, като и покажа кухнята.
— Ще те чакам.
Отворих леко вратата, ослушах се, не чух нищо и пристъпих в коридора. Тъкмо започнах да слизам по стъпалата, Мариан излезе от дневната и погледна нагоре.
— Мисис Дестър си легна — казах аз. — Ти също ли си лягаш?
— Да.
— С Гибънз ли си лягаш?
Тя поруменя леко и се усмихна.
— Не мисля, че ще чета в леглото.
— Аз ще угася. Лека нощ.
Тя каза „лека нощ“ и се затича нагоре по стъпалата. Обърнах се бавно и се загледах след нея. Имаше хубави стройни крака, момчешки бедра и квадратни рамене. Тя не погледна назад, докато отиваше по коридора към стаята си. Все още стоях там, виждайки я мислено, когато чух вратата и да се затваря.
Отидох до дневната, взех бутилка скоч от етажерката зад бара, изгасих лампите и се запътих към апартамента над гаража. Страшно хлапе, помислих си аз. Тя и Гибънз. Страшно хлапе.
Около дванайсет и половина Хелън влезе в моята стая. Бях облякъл пижамата си и лежах на леглото с димяща цигара. Тя пристъпи до леглото.
— Обясни ми сега — настоя тя.
Аз я изгледах. Има моменти, в които един диамант изглежда много по-възбуждащо от една перла. Сега беше един от тях.
— Ела тук — протегнах аз ръка.
Тя заобиколи леглото и седна близо до мене.