— О’кей, да ти обясня целия план. До неделя слуховете, че Дестър започва отново работа, ще станат все по-настойчиви. Репортерите няма да искат да останат назад. Даже и да не получат потвърждение, те ще започнат да намекват, че той е по петите на голяма сделка. Точно такава ситуация ни трябва. Никой не знае къде е той, но имат идея, че отново започва да печели пари. Ако не тръгне по тоя начин, ще трябва да раздухам огъня. Има две причини да поддържаме тази представа: едната, за да задържим кредиторите му, и другата — той ще бъде отвлечен.
Тя застина.
— Отвлечен?
— Точно така. Никой няма да го отвлече, ако няма пари, нали?
— Не разбирам за какво говориш.
— Успокой се, ще ти обясня. Искаме да създадем впечатление, че Дестър е все още жив. Искаме да се знае, когато дойде време за решителната хватка, че той е напуснал къщата следващата неделя около десет вечерта заедно с тебе, за да се лекува в санаториума „Белвю“. Тук е и мястото на Мариан. Тя ще бъде нашият свидетел. Ще си мисли, че е видяла Дестър да напуска къщата, но в действителност това ще бъда аз. Ще се представя за Дестър. Ще облека палтото му от камилска вълна и широката шапка, които са в гардероба му. По-късно ще уточним подробностите, но това ще бъде планът. Мариан трябва да ме види, когато отивам към ролса, но ще нагласим така нещата, че да види само гърба ми. Караме до портата. Ти спираш, а аз свалям шапката и палтото. Ще изчакаш, докато аз изтичам набързо до къщата, преструвайки се пред Мариан, че съм пристигнал твърде късно, за да се сбогувам с Дестър. Ще поговоря няколко минути с нея, след което ще и кажа, че отивам до моя апартамент. Ти ще и кажеш, че ще се върнеш скоро след полунощ, но да не те чака. Аз ще отида до моя апартамент, ще светна лампите и ще пусна достатъчно високо радиото, за да се чува от спалнята и. След това ще изляза от апартамента и ще се върна при тебе. Ще отидем до едно място, което аз открих. Идеята, която трябва да внушим на полицията и Мадъкс, е следната: докато си карала Дестър към санаториума, двама бандити спрели колата, закарали ви до това място, завързали те и отвлекли Дестър.
Хелън се вторачи в мене.
— Завързали ме — какво искаш да кажеш?
— Каквото казах — отвърнах аз нетърпеливо. — Как да ти обясня още по-просто, докато загрееш? Не можеш да се докопаш до три четвърти милион долара, без да се потрудиш за това.
— Все още не разбирам какво искаш да кажеш. Къде е това място, за което говориш?
— Донесе ли картата? Тя извади картата и ми я даде. Открих лесничейството и й го показах.
— Мястото е идеално — казах аз. — Няма жива душа наоколо в неделя. Ти можеш да останеш в една от бараките. Ще те намерят веднага в понеделник сутринта. Ще прекараш неудобно нощта, но какво от това?
— Все пак, защо трябва да правя това? — намръщи се тя.
— Боже господи! Трябва да създадем впечатление, че Дестър е бил отвлечен — възкликнах аз, повишавайки тон. — Не можеш ли да го побереш в дебелата си глава? Гледай сега. В Холивуд отдавна не е имало някакво сериозно отвличане. Когато плъзнат новините, всяко ченге ще стои на пръсти. Напрежението ще бъде огромно. Представи си, че наистина е отвлечен от двама бандити. Те разбират, че ченгетата свиват обръча. Какво ще направят? Ще освободят Дестър, за да направи описание пред полицията? Не, те загубват самообладание. Убиват го, захвърлят го някъде и изчезват. Само от тази позиция убийството му има смисъл. Иначе полицията ще търси мотив, а ние двамата сме единствените, които имаме мотив. За да бъдем в безопасност, убийството трябва да бъде без логично обяснение и отвличането е отговорът.
Тя си пое бавно и дълбоко въздух.
— Искам да помисля за това. Звучи прекалено сложно.
— Имаме цяла седмица да изгладим детайлите. Ако не ни хареса към края на седмицата, ще изоставим плана. Ще вършим всичко стъпка по стъпка, ще обмисляме всеки ход, ще изчакаме да видим как реагират ченгетата, преди да пристъпим към следващия. Ако се подредят нещата, захвърляме тялото му и прибираме парите от застраховката. Ще стане, имам вътрешно предчувствие.
— Искам да помисля.
— Разбира се, помисли си, но това е планът. Не можем да губим твърде много време. Рано или късно ще поиска наистина да узнае къде е Дестър. Имаме време, но не безкрайно.
Тя започна да се надига.
— Къде мислиш, че отиваш? — запитах я аз.
Хелън стана и ме изгледа с безизразни зелени очи.
— Връщам се в стаята си.
Аз поклатих глава.
— Не още.
Сграбчих я за ръката, но тя се освободи от хватката ми и се отдръпна назад.
— Не съм ти робиня — промълви тя тихо и свирепо. — Дръж далеч мръсните си ръце!
Тя излезе от стаята и затръшна шумно вратата. Посегнах автоматично към бутилката уиски, но когато пръстите ми обхванаха гърлото, осъзнах какво правя. Единственото нещо, което нямаше да и разреша да направи, беше да ме превърне в отрепка като Дестър.