ГЛАВА ОСМА
В понеделник следобяд пристигна Едуин Бърнет. Той беше нисък, закръглен, мазен и облечен безупречно. Хелън го обработи великолепно. От моя наблюдателен пункт на върха на стълбището можех да доловя едва сдържаните сълзи в гласа и, когато му разказваше колко по-зле е Дестър и как има халюцинации.
Бърнет изглеждаше доста шокиран.
— Не можеш да останеш в същата къща с него, ако е в такова състояние. Той трябва да постъпи в лечебно заведение.
Това и предостави благоприятна възможност. Каза му, че Дестър се е съгласил да постъпи в санаториума „Белвю“. Толкова се срамувал от себе си, че я помолил да не казва на никого къде отива. Едва тогава тя стигна до слуховете и кредиторите му.
Писах и най-висока оценка. Хелън почти убеди и мене. Бърнет се съгласи, че няма смисъл да се казва на когото и да е, че Дестър отива в санаториума. Ако те са такива глупаци да вярват на слухове, това си е тяхна работа. Той продължи, за да предупреди Хелън, че има малка вероятност Дестър да бъде някога в състояние да плати дълговете си.
— Може би ще е възможно някакво уреждане за вас преди фалита — обясни Бърнет. — В случай че искате да се разведете. Ще останат няколко хилядарки и мисля, че мога да ви ги осигуря.
— Не бих могла да го изоставя, Едуин — каза Хелън. Точно сега се нуждае истински от мен. Знам, че не се спогаждахме в миналото. Той беше толкова неприятен понякога, но сега, когато е в това тежко състояние, не мога да го изоставя.
Те продължиха в същия дух половин час, след което тя подхвана и моя въпрос. Каза на Бърнет как съм спасил живота на Дестър, как ме е наел като шофьор и как съм се грижил за него.
— Той наистина е полезен, Едуин. Всъщност не знам как бих се справила без него. Ърл буйства от време на време, а Неш е толкова добър с него.
Тя ме повика да сляза и когато влязох в дневната, Бърнет ме огледа внимателно. Стоманеносивите му очи загубиха очарованието и състраданието, изписано в тях, и аз срещнах погледа, предназначен за престъпника на подсъдимата скамейка.
Хелън ни представи един на друг и аз се държах много почтително. Поговорихме за туй-онуй и Хелън се обади с нехаен, престорено искрен глас:
— Мистър Неш спи в апартамента над гаража. Аз съм с Мариан в къщата. Ако чуя Ърл през нощта, обаждам се по телефона на мистър Неш. Не можеш да си представиш колко съм му задължена за това, че се грижи за Ърл, но не може постоянно да си прекъсва съня през нощта. Време е Ърл да отиде в санаториума.
— Не ми пречи — скромно казах аз. — Аз го харесвам и ние добре се разбираме.
— Добре, има ли нещо, което аз да мога да направя? Искате ли да се кача горе и да поговоря с него? — предложи Бърнет, след като погледна крадешком часовника си.
— Не мисля, че желае да види някого — каза Хелън. — Другата неделя ще го отведа в „Белвю“. Надявам се, че като излезе, отново ще се чувства добре. Не мога да повярвам, че никога повече няма да прави филми. Предложих му да се преместим в Ню Йорк. Можем да започнем отново там.
Бърнет сви рамене.
— Не разчитай на това, Хелън. Мисля, че е много по-разумно да се разведеш. Той винаги ще има неприятности отсега нататък.
— Ти познаваш по-добре работите му от мен — отвърна тя, а аз се отдръпнах, за да ги оставя да си поговорят насаме. — Има ли наистина някакви останали пари, Едуин?
— Доста малко, страхувам се, няколко хиляди, но след като нахлуят кредиторите, няма да остане нищо. Имате ли някаква представа колко дължи?
— Мистър Неш вероятно знае — тя се обърна към мене.
— Можеш да кажеш на мистър Бърнет колко дължи Дестър, нали?
— Не разполагам с точни цифри — казах аз, — но трябва да са към двайсет и пет хиляди.
Бърнет повдигна рамене.
— Е, ако не може да плати, ще трябва да обяви банкрут. Това няма да бъде много приятно за тебе, Хелън.
Тогава тя каза нещо, което накара кръвта ми да замръзне и аз самият да заприличам на късче лед.
— Той не е застрахован, предполагам? Нищо, срещу което могат да се вземат пари назаем?
— Мисля, че има застраховка „живот“ — отвърна Бърнет. — Знам, че спомена за нея скоро след като се ожени, но не ми е казвал за каква сума. Разбира се, ако сумата е голяма, ще може да вземе назаем срещу нея.
— Е, това е все пак нещо — усмихна се Хелън. — Ще трябва да поговоря с него. По-добре да вземе назаем, отколкото да банкрутира.
— Не знам — Бърнет почеса върха на тлъстия си нос. — При темпото, с което пие, Хелън, няма да изкара дълго. Не искам да те разстройвам, но такова пиене ще го довърши по-бързо, отколкото предполагаш. Тогава парите ще получиш ти. Ако вземе назаем срещу застраховката, няма да остане кой знае колко, когато умре, а ти трябва да мислиш за себе си.