— О, не, аз винаги мога да се погрижа за себе си. — Тя гордо повдигна глава. Беше добре изиграно и сега разбрах защо тя намеси застраховката. — Много повече предпочитам да вземе пари назаем, вместо да банкрутира.
Бърнет я погледна одобрително.
— Прави ти чест, Хелън. Дявол да го вземе, наистина ти прави чест. Е, може да не се стигне дотам. Дръж ме в течение как е той и дали мога да направя нещо. Трябва само да ми позвъниш.
Той се здрависа достатъчно сърдечно с мене и Хелън го изпрати до вратата. Поговориха малко, после той влезе в управляваната от шофьор лимузина и отпраши.
Хелън се върна и двамата се изгледахме.
— Много хитро: любящата, жертвоготовна съпруга — казах аз. — В един момент щях да получа сърдечна атака, когато спомена за застраховката.
Тя повдигна рамене.
— Нямаше друг начин.
— Да. Е, първото препятствие е преодоляно. Сега той е на наша страна, а ние ще имаме нужда от него. Къде е Мариан?
— В градината.
— О’кей, аз ще се върна в гаража. Не трябва да ни виждат сами заедно.
Пълните и червени устни се изкривиха подигравателно.
— Тя плеви лехата с розите — каза Хелън. — Не можеш да ме заблудиш. Видях как я гледаш. Не можеш ли да оставиш на мира някоя жена?
Усетих как кръвта нахлу в лицето ми. Едва се сдържах, иначе щях да прекося стаята и да я зашлевя.
— Това е мръсното ти подсъзнание — разярено казах аз. — Не си надам по хлапета като нея.
— Разправяй ги на шапката ми — врътна се покрай мене Хелън и се заизкачва по стъпалата.
Излязох в градината, за да се поуспокоя. Нямах нечестиви помисли по отношение на Мариан. Хубаво де, хлапето ме интересуваше. Обичах да я наблюдавам. Тя беше млада, грациозна и хубава. Обичах също да говоря с нея. Беше по-умна от всички момичета, които бях срещал. Тази сутрин нямаше много работа в къщата и имахме време да поговорим. Хлапето просто ме интересуваше. Злобният намек на Хелън ме накара да се чувствам мерзавец.
На другия ден някои вестници бяха публикували статии за Дестър, в които намекваха, че той навлиза в телевизията. Един журналист, който явно беше говорил с Хамърсток, пишеше, че Дестър скоро ще бъде между най-високоплатените режисьори в телевизията. Точно тази история исках да видя отпечатана. Бях толкова въодушевен, че занесох вестника в къщата с намерение да го покажа на Хелън, но тя беше в банята. Преминах по дългия коридор и влязох в кухнята. Мариан седеше на едно столче зад кухненската маса и бършеше сребърните прибори.
Изглеждаше много привлекателна в синьобялата си престилка. Тя вдигна очи, когато влязох, и ми се усмихна.
Имам доста опит с жените, но при тази усмивка сърцето ми подскочи. Не беше подканваща усмивка, нищо подобно. Имаше някаква стеснителност в нея, която не бях виждал преди това. Това ми подсказа, че Мариан също изпитва интерес към мене и за мое учудване изпитах удоволствие.
— Здрасти — поздравих аз и седнах на края на масата. — Дай да ти помогна. Аз съм много добър в почистването на прибори.
Тя ми подаде кърпата за полиране. Поговорихме двайсетина минути за разни неща, докато лъскахме вилиците; лъжиците и ножовете. Споменах за новия филм, който даваха тази вечер в кинотеатър „Казино“.
— Не бих имал нищо против да го гледам. Падам си по Хъмфри Богарт. Искаш ли да отидем заедно?
Тя вдигна очи, изпълнени със съжаление.
— С най-голямо удоволствие, но мисис Дестър може да има нужда от мене.
— Няма страшно. Не е необходимо да работиш двайсет и четири часа на ден. Аз ще уредя всичко и ще кажа на мисис Дестър. Да се видим в седем на вратата. Съгласна ли си?
— Благодаря, с удоволствие. Аз също мисля, че Богарт е много талантлив. Ако сте сигурен …
Осъзнах, че съм вперил поглед покрай нея във фризера, който стоеше до стената. Изпитах внезапно прилошаване, като си представих как изглеждаше Дестър последния път, когато повдигнах капака. Погледнах стройните редици бутилки върху фризера и с мъка отместих очи.
Нещо не беше наред. Не можех да реша какво точно, но имаше нещо. Изведнъж разбрах. Знаех какво не е наред. Мисълта ме халоса със силата на парен чук.
Моторът на фризера не работеше!
— Какво има?
Гласът на Мариан достигна до мене отдалеч, от дъното на дълъг, тъмен тунел. Успях да откъсна очи от фризера и я погледнах.
— Какво каза? — запитах глупаво аз.
Тя отмести столчето и стана. Лицето и беше разтревожено, а в очите и се надигна страх.