Предпазливо надникнах през прозореца, който нямаше перде и гледката в кухнята накара косата на тила ми да настръхне.
Мариан стоеше до фризера. Тя беше облечена в светло-синя найлонова пижама, а краката и бяха боси. Мариан сваляше бутилките уиски от капака на фризера. Докато я гледах, осъзнах, че тя е от няколко минути в кухнята, защото оставаха само шест бутилки, преди фризерът да се оголи напълно.
На петнайсетина метра от мястото, където се намирах, беше задната врата, която се отваряше към къс коридор, водещ до кухнята. Зарязах прозореца и се втурнах към вратата, завъртях дръжката и бутнах, но тя беше здраво заключена и залостена. Изгубих три скъпоценни минути, докато се опитвах да насиля вратата, като блъсках с рамо, напрягайки всички сили. Все едно, че се опитвах да съборя Емпайърстейт Билдинг, толкова непоклатима се оказа тя.
Никога досега не съм изпадал в такава паника. Бях толкова уплашен, че не можех да мисля. Когато загрях, че няма да мога да вляза през вратата, се върнах слепешком до прозореца с намерение да разбия стъклото и да попреча на Мариан да отвори фризера. Когато стигнах, разбрах, че е твърде късно. Тя беше свалила последната бутилка и видях, че надига капака и поглежда вътре, тъкмо когато надникнах през прозореца със свирещ дъх и препускащо сърце.
Мариан беше с гръб към мене и не можех да видя лицето и. Очаквах да изпусне капака, да отскочи назад и започне да пищи толкова високо, че да събори покрива, но нищо подобно не се случи. Стоеше абсолютно неподвижна, ръцете и държаха капака на фризера, а тъмнокосата и красива глава беше наведена напред, докато надничаше вътре.
Умът ми започна да функционира отново и аз видях, че резето на прозореца не е спуснато. Пъхнах нокти под рамката и я бутнах нагоре. Докато правех това, тя бавно затвори капака. След това се обърна и за първи път, откакто стигнах до прозореца, можах да видя лицето и. То беше лишено от всякакъв израз, а големите и сини очи бяха празни като очите на мъртвец.
Осъзнах, съвсем шокиран и разтърсен до петите, че тя се движи и прави всичко насън. Тъкмо се отърсвах от шока, когато изпитах друг, поглеждайки към полуотворената врата на кухнята. Видях Хелън със застинало, студено, красиво лице и святкащи зелени очи. Тя държеше в ръка двайсет и пет калибровия автоматичен пистолет, насочен към Мариан.
— Чакай! — прошепнах аз с усилие. — Не мърдай.
Тя погледна първо към мене, след това към Мариан, която методично поставяше бутилките обратно върху капака на фризера.
Аз преметнах крак през перваза на прозореца и се плъзнах в кухнята.
— Тя се разхожда в съня си. Не я събуждай.
Хелън наведе пистолета. Пое бавно и дълбоко въздух. Виждах как гърдите и се вълнуват под светлобежовата наметка.
Обиколих стаята, докато стигна до нея.
— Тя погледна вътре — меко каза Хелън.
— Тя спи.
— Не ме интересува. Трябва да се отървем от нея!
— Говори по-тихо. Не трябва да я събуждаме. Застанахме на разстояние от вратата и наблюдавахме как Мариан реди бутилките. Отне и известно време, но накрая постави и последната бутилка на място. Тя беше наредила бутилките точно както бяха преди това. Ако не бях видял да ги премества, не бих узнал, че са въобще докосвани.
Тя се обърна и се запъти бавно към вратата, изгаси лампата, светна фенерчето си и отмина по коридора. Ние стояхме в тъмнината и се ослушвахме. Чухме я как се изкачва по стъпалата. След няколко секунди една врата тихо се затвори.
Аз се пресегнах и светнах лампата.
— Тя го видя! — свирепо промълви Хелън. — Ще си спомни. Трябва да я накараме да замълчи.
В очите и се четяха злоба и убийствена омраза, които ме потресоха.
— Тя вървеше в съня си — казах аз. — Няма да си спомня нищо. Дори не го видя. Тя отвори машинално фризера, но не знае какво има в него.
— Откъде знаеш? По-безопасно е, ако и се случи нещо.
— Луда ли си? — изправих се аз пред нея. — Това е последното нещо, което трябва да се случи. Ако тук има смъртен случай, преди да са открили Дестър, ще си имаме куп неприятности.
— Няма, ако аз организирам всичко. Ще я кача на покрива и ще я бутна оттам. Винаги можем да кажем, че е паднала в съня си.
Нейният хладнокръвен, спокоен тон ме смрази.
— Казах не и това означава не. Тя няма да си спомня, сигурен съм.
Хелън ме погледна изпитателно, а лицето и беше като че ли изсечено от камък.
— Искаш да я запазиш, защото си влюбен в нея. Аз пък не искам да поставяме в опасност нашия план, защото ти си се влюбил в малката глупачка. Аз ще я накарам да замълчи.