Следобяд взех буика и карайки с равномерна скорост от трийсет и пет мили в час, стигнах до пътя, който водеше към лесничейството. Отне ми един час и пет минути. Това означаваше, че ако тръгнехме в десет и половина, щяхме да стигнем до лесничейството в дванадесет без двайсет. Дотогава шосето щеше да бъде почти пусто.
Не спах много през тази нощ. Мислех си дали Хелън също лежи в тъмнината като мене. Съмнявах се, защото тя изглеждаше без нерви.
Когато заспах накрая, събудих се късно и не станах до обяд.
Тъкмо когато тръгвах от апартамента над гаража, за да отида в къщата, се сблъсках с Мариан, която слизаше надолу по алеята.
Спомних си за Хелън, която ми каза, че я освобождава за половината неделя и я моли да се върне към десет. Надявах се, че е тръгнала преди това. Нямах желание да се срещна с нея, преди всичко да приключи.
— Здрасти — поздравих аз и се спрях под сянката на едно дърво. — Къде отиваш?
— Да се видя с една приятелка — отговори Мариан и погледна към мене. Като че ли ме виждаше за пръв път. Не ми беше лесно да срещна погледа и.
— Какво правиш?
Тя ме погледна отново.
— Нещо тревожи ли те, Глин?
— Не, разбира се. Какво може да ме тревожи?
Тя дойде по-близо и постави ръката си върху моята.
— Изглеждаш разтревожен.
Насилих се да се засмея.
— Това е естественото ми изражение. Иска ми се да дойдеш с мене. Как си след разходката насън?
— Добре съм — тя замълча и след това продължи. — Знам, че не трябва да казвам това, Глин, но тя е влюбена в тебе, нали?
Това ме стъписа. Аз се втренчих в нея.
— Тя? Кой? Какво искащ да кажеш?
— Мисис Дестър.
— Да ме обича? Откъде си го измисли? Разбира се, че не е влюбена в мене.
— Мисля, че е. Тя ми пречи нарочно да те виждам. Освен това си личи по начина, по който те гледа. Разбира се, че е влюбена в тебе.
— Грешиш — вече бях достатъчно разтревожен. Ако полицията я разпиташе и тя им съобщеше тази информация, щяхме да си имаме неприятности. — Тя въобще не ме интересува. Ако Дестър не настояваше да остана, тя щеше отдавна да ме изрита.
Мариан повдигна рамене. Видях, че не съм я убедил. Изведнъж тя изстреля друга светкавица.
— Мистър Дестър наистина ли е в къщата, Глин?
За момент помислих, че не съм чул добре. Почувствах, че побледнявам. Устата ми пресъхна.
— Разбира се, че е вкъщи. Какво по …
— Сигурен ли си? — тя ме погледна проницателно. — Имам чувството, че не е в къщата. Не съм чула никакъв звук от стаята му. Това е много странно.
— Той си е там — трудно ми беше да говоря спокойно. — Сега отивам в спалнята му и ще му хвърля един поглед. Той е много зле и спи повечето време.
— Разбирам — тя се поколеба и после продължи. — Ами, не съм сигурна, Глин, че ще остана тук още дълго време. Не ми харесва тук. Има някаква неприятна атмосфера. Не ми харесва мисис Дестър.
— И аз няма да остана дълго. Надявам се, че ти ще останеш, докато тръгна. Ще ми липсваш, Мариан.
Взех ръцете и в моите.
— Аз просто стоя тук, докато получа едно наследство, което ми се полага. Знаеш ли какво ще направя, като взема парите?
— Какво би искал да направиш?
— Да дойда с теб в Рим.
Тя се засмя.
— Едва ли. Защо?
— Мисля, че знаеш защо. Предполагам, че съм влюбен в тебе, младо момиче.
Тя ме изгледа изпитателно.
— Надявам се, че не казваш това на всяко срещнато момиче, Глин.
— Сигурен съм. Е, няма да те задържам. Може да не получа парите, но ако това стане, помисли си. Аз няма да ти преча. Дори можем да се настаним в различни хотели. Аз няма да ти попреча да работиш. Искам само вечерите да са наши. По-късно, ако искаш естествено, можем да се оженим. — Аз се ухилих. — Хората го правят.
Видях, че е много учудена и дори стресната.
— Много си директен, Глин, но ще си помисля.
Придърпах я към себе си и я целунах.
— Луд съм по тебе, малко момиче.
Тя се притисна за момент до мене и след това се отдръпна.
— Трябва да тръгвам. Вече закъснях.
Загледах я как бърза по алеята и после бавно се потътрих към къщата.
Не казах на Хелън за предположението на Мариан, че Дестър не е вкъщи, но бях доста разтревожен. Ако полицията я разпиташе, ако заподозреха, че Дестър не е бил тук, тя можеше да засили подозренията им.
По-късно следобяд пуснах в ход първата стъпка от плана.
Закарах буика до един паркинг на няколко мили от Хил Крест Авеню и го оставих там.
Казах на пазача, че няма да се върна за колата до късно през нощта. Взех автобуса обратно до къщата и през останалия следобяд и вечерта прегледахме отново плана с Хелън. Толкова често бяхме правили това, че можехме да го издекламираме насън, но аз знаех колко е важно да си абсолютно точен в подробностите.