Входната врата беше отворена. Видях ролса под лампата на верандата. Хелън беше паркирала колата така, че светлината падаше само върху задната част на колата.
Слязохме бавно по стъпалата. Почти усещах погледа на Мариан върху себе си.
— Аз ще отворя вратата на колата — каза Хелън.
Поставих ръката с ръкавицата на колата, за да се подпра, докато тя отвори вратата. Влязох вътре и тя затвори след мене.
— Аз само ще ти взема куфара, няма да се бавя. Хелън се обърна и влезе в къщата. Наведох се и събух обувките на Дестър, готов да нахлузя моите веднага щом тя се върне с куфара. Чух, че говори с Мариан. След това излезе, затвори входната врата, изтича надолу по стъпалата, влезе в колата, подаде ми куфара и запали.
Подкарахме бързо по алеята. Докато стигнем до портата, вече бях сменил обувките и се бях измъкнал от палтото от камилска вълна. Излязох от колата, свалих костюма на Дестър и влязох в моя, който Хелън ми подаде през прозореца. Намъкнах се в него.
— Ще бъда много бърз.
Тя угаси светлините на колата.
— Не се бави.
По-лесно беше да се каже, отколкото да се извърши, но трябваше да се покажа пред Мариан — това беше жизнено важната част от алибито ми. Изтичах нагоре по алеята и когато видях светлините на къщата, преминах към бързо ходене. Влязох в преддверието и се спрях. Мариан излезе от дневната.
— Ти си се върнала? — направих се на учуден. — Мислех, че ще закъснееш. Къде е мисис Дестър?
— Тя току-що замина.
— Замина? С Дестър ли?
— Да.
— Дявол да го вземе! Трябваше да съм тук. Имах ужасна вечер. Буикът се счупи. Загубих си цялото време, като се опитвах да го поправя. Накрая взех автобус, за да се върна. Обещах на мисис Дестър да и помогна за мистър Дестър.
Чувствах, че Мариан се взира настойчиво в мене. В очите и се четеше объркване.
— Тръгна ли той нормално? — продължих аз, като отстъпвах в сянката, за да не може да разгледа добре лицето ми.
— Да, той току-що замина. Не видя ли колата?
— Трябва да съм я изпуснал. Извадих табакерата си и запалих цигара. — Е, ще трябва да се обадя в санаториума и да им кажа, че е тръгнал. Мисис Дестър не им се обади, нали?
— Не я чух.
— Виж какво, лягай си, ако искаш. Аз ще позвъня от апартамента над гаража.
— Мисис Дестър каза, че няма да се върне преди един часа — отвърна Мариан. — Няма ли да останеш още малко с мене, Глин? Искам да поговоря с тебе.
Точно от това се страхувах.
— Не точно тази вечер, миличко. Трябва да оправя колата. Веднага след като говоря със санаториума, се връщам там, където я оставих.
— Аз мога да дойда с тебе, Глин. Не искам да оставам тук сама.
Усетих как струйчица пот потече но лицето ми.
— По-добре да не идваш. Тя не би искала къщата да остане празна. Остани тук, миличко. Няма смисъл да идваш …
Опитах се да не преигравам, но сигурно го направих, защото в очите и се промъкна тревога.
— Глин, какво има? Защо изглеждаш така? Случило ли се е нещо?
Паниката, която едва сдържах, се изля в раздразнение.
— Боже господи! Опитвах се да подкарам тая проклета кола! — чувствах, че крещя аз, но не можех да контролирам гласа си. — Трябва да се върна и да я задвижа, трябваше да съм тук, когато Дестър замина и ти ме питаш дали се е случило нещо! Слушай, легни си и ме остави да се оправя с това.
Тя отстъпи и аз видях, че моята разгорещеност я беше уплашила и наранила.
— Да, разбира се.
Мариан се обърна и бързо се изкачи по стъпалата, а миг по-късно чух как вратата на стаята и се затвори. Аз изругах. Ако така щях да се държа, когато се появят полицията и Мадъкс, бяхме загубени.
Никой от нас не проговори, докато не се отдалечихме достатъчно от къщата. Хелън остро запита:
— Имаше ли трудности с момичето?
Аз седях до нея, излегнал се в седалката, с ниско нахлупена до очите шапка и вдигната яка на палтото от камилска вълна. Бях все още доста разстроен и по време на бързото спускане по Хил Крест Авеню си мислех за Мариан и се чудех какво ли прави и за какво си мисли.
— Всичко мина добре — излъгах аз. — Трябваше да я убеждавам, но го направих.
Хелън ме изгледа подозрително.
— Ще си имаме неприятности с нея. Защо трябваше да се правиш на глупак?
— Млъквай! — озъбих и се аз. — Аз се оправих с нея и не карай толкова бързо. Да не искаш някое ченге да тръгне след нас?
Тя намали.
— Тя може да ни обърка работите, Глин. Може би ще трябва да направим нещо с нея.
— Казах ти, че се оправих с нея. Тя ме обича. Няма да ме предаде.