— Всичко ще бъде наред — успокоих я аз. — Работниците ще дойдат рано. Няма да чакаш повече от шест часа, преди да те открият. Знаеш си ролята. Ще бъдеш толкова разстроена и истерична, че няма да узнаят много от тебе. Със сигурност ще повикат ченгетата.
— Знам какъв е планът — отвърна отсечено Хелън. — Не ме е страх.
Аз поставих двете парчета връв на масата. Сърцето ми се блъскаше в гърдите.
— Това е, отсега нататък няма връщане назад. След като те открият, ще бъдем потънали до гуша в цялата история. Да продължаваме ли?
Тя ме изгледа.
— Ти искаш ли все още да продължим?
Исках ли, поколебах се аз. Помислих си за всичките тия пари. Помислих си за пътуването до Рим с Мариан.
— Да.
— Тогава да не губим време.
Тя кръстоса китките на ръцете си и ги протегна към мене. Не я бях предупредил какво възнамерявах да направя. Това беше една малка подробност, за която Хелън не знаеше. Не исках да го правя, но знаех, че трябва. Инсценировката трябваше да изглежда убедително. Дръпнах се малко на една страна като че ли се готвех да взема парчетата връв от масата. Свих дясната си ръка в юмрук, нагласих се по-удобно и и халосах един в ченето.
Не виждах добре, а и бях нервен. Вместо да я ударя точно там, където възнамерявах, юмрукът ми глухо изтупа по скулата и малко под дясното и око. Тя падна като отсечена с брадва, но не загуби съзнание, както си мислех аз. Хелън нададе тънък задавен писък и се претърколи по прашния под. Бялата и шапка падна, а полата и се вдигна над коленете. Почувствах как потта се стича по гърба ми, а дъхът излизаше от устата ми като свистене на пара.
— Дявол проклет! — изкрещя Хелън срещу мене.
Тя лежеше на пода, напълно осветена от джобното фенерче. Когато застана на четири крака и с оголени зъби, приличаше на дива котка.
Не мисля, че съм бил по-уплашен някога. Имах чувството, че тя ще ме убие. Изчаках, докато започна да се надига, пристъпих, отблъснах ръцете и с лявата си ръка и и стоварих един десен прав в ченето, като вложих цялата си сила в удара.
Главата и се отметна рязко назад и тя се строполи по дължината на масата, като я блъсна към стената. Остана да лежи на една страна с разкрачени крака и ръце над главата.
Застанах над нея запъхтян, а сърцето ми се блъскаше така бясно, че едва дишах. После се наведох, мушнах пръсти под яката на роклята и и я разкъсах до кръста. Претърколих я по лице, издърпах ръцете зад гърба и и завързах китките и. През цялото време бях с ръкавици и не беше лесно да стягам възлите, но не си свалих ръкавиците. Завързах глезените и, прегледах чантата и, извадих коприненото шалче, което и бях казал да вземе, и завързах здраво устата и.
Хелън дишаше тежко, със затворени очи и отпуснато лице. Изглеждаше достатъчно убедителна. Под дясното и око вече се забелязваше грозно червено петно. Имаше друга синина върху челюстта и. Разпраната и рокля беше прашна и измачкана. При падането си беше скъсала найлоновите чорапи и две дупки зееха на коленете и. Свалих едната и обувка.
Така картината изглеждаше завършена. Трябваше да бъде някое съвсем подозрително ченге, за да си помисли, че Хелън е организирала отвличането на съпруга си. Тя изглеждаше така както исках; жена, която е била малтретирана от двама отвратителни главорези. Изпразних съдържанието на портмонето и върху пода. Имаше около трийсетина долара на дребни банкноти и аз ги сложих в джоба си, като оставих другите неща.
Времето летеше. Не исках да я оставя да дойде в съзнание на тъмно, но се налагаше. Макар че я бях ударил по-силно, отколкото възнамерявах, не мислех, че ще остане в това състояние повече от няколко минути.
Взех фенерчето и излязох бързо от стаята, като затворих вратата след себе си. Преминах по коридора, затворих външната врата и изтичах до ролса. Сложих палтото от камилска вълна и шапката в куфара, където вече се намираха обувките и костюмът на Дестър. Захвърлих куфара в багажника на колата и извадих от джоба си чифт изкуствени мустаци, които можеха да се купят от всяко магазинче за играчки. Залепих ги на горната си устна и извадих едно карирано кепе от джоба на панталоните си. Сложих го на главата си и го нахлупих ниско над очите. Огледах се в страничното огледало и се запътих към шосето.
Към един и двайсет преминах през вратата на Дестъровата резиденция и паркирах буика извън гаража. Погледнах към къщата. Една самотна светлина се виждаше от стаята на Мариан. Излязох от буика и се качих в моя апартамент. Измих лицето и ръцете си и си налях една голяма доза уиски. Чувствах се много зле, разтреперан и уплашен, но бях голям късметлия. На връщане към Холивуд се разминах само с две коли, но и двете се движеха бързо. Бях зарязал ролса в една странична уличка недалеч от буика и никои не ме видя, че излизам от колата. Занесох куфара до една автогара и го оставих на гардероб. Мъжът, който ми даде квитанцията, беше сънлив и едва ме погледна. Той небрежно метна куфара на една етажерка заедно с дузина други и докато се върне, аз бях вече почти излязъл. Накъсах квитанцията на парчета и ги хвърлих.