Какво би станало, ако полицията откриеше тялото на Дестър, в случай че имах късмет да го захвърля някъде? Щяха ли да си помислят, че похитителите са загубили самообладание и след като без да искат са убили Хелън, са застреляли и него?
Бромуич изглежда смяташе, че Дестър е убил Хелън. Внезапно прозрях как бих могъл да се спася, в случай че късметът ми проработеше.
Ако можех да извадя Дестър от фризера и отнеса някъде тялото му, да взема пистолета, който бях сложил в депозитния сейф и го поставя в ръката му, нямаше ли вероятност Бромуич да си помисли, че след като е убил Хелън, Дестър е изпитал угризения на съвестта и се е самоубил?
В края на краищата Дестър действително се беше застрелял. Аз само трябваше да сложа пистолета в ръката му, за да върна часовника назад. Изправих се и започнах да крача насам-натам, докато обмислях тази идея. Полицията не можеше да докаже, че Дестър е умрял преди повече от седмица. Щяха да си помислят, че е умрял, след като го извадя от фризера. Тази част от първоначалния план все още беше в сила.
Преимуществото на тази нова схема се състоеше във факта, че не трябваше да изнасям тялото на Дестър извън околността на къщата. Можех да го пренеса в някое отдалечено кътче на градината и да го захвърля там с пистолет в ръка. Когато откриеха тялото, полицията щеше да си помисли, че Дестър се е върнал в къщата, за да вземе пистолета. Можех да им кажа, че той е държал пистолет в чекмеджето на бюрото си. Дори щях да оставя незавършено признание на пишещата машина.
Колкото повече си мислех за тази идея, толкова по-убеден бях, че ще се измъкна. Мариан не беше вече в къщата. Можех да извадя тялото от фризера, когато бъдех готов.
Тя трябваше да чуе звука от изстрела в момента на предполагаемото самоубийство. Това беше много съществено. Исках полицията бързо да го открие. Ако имаше други патрони, изстрелът нямаше да представлява трудност. След като подредях сцената, единственото, което ми оставаше да направя, беше да стрелям във въздуха, да извадя празната гилза и поставя нов патрон в пистолета. След това щях да сложа оръжието в ръката му и да изтичам обратно до къщата. Трябваше да се върна, преди Мариан да звънне по телефона и запита какво означава този изстрел.
Върнах се веднага в стаята на Дестър, за да потърся патрони. След пет минути трескаво търсене намерих кутията, пъхната под купчина ризи. Извадих един патрон и го мушнах в джоба си.
Нищо друго не можех да направя през тази нощ. Първо трябваше да взема пистолета от депозитния сейф. Щях да сторя това на сутринта и същата нощ щях да инсценирам самоубийството. Това означаваше да изключа мотора на фризера по някое време сутринта. Към полунощ тялото на Дестър щеше да бъде почти в първоначалното си състояние и можех да се оправя с него. Страхувах се от мисълта, че трябва да го извадя и отнеса в градината, но трябваше да го направя. Не можех да рискувам и да стана обект на полицейско разследване. Трябваше да ги отклоня от себе си и да привлека вниманието им към Дестър.
Отиваше към два часа, когато най-после си легнах. Чуствах доста по-голямо облекчение. Ако успеех, щях да съм с развързани ръце да се махна от къщата и да оставя целия този кошмар зад гърба си.
Казах си, че това ще ми е за урок. Никога повече планове за бързо забогатяване. Щях да се върна към рекламния бизнес. Не беше необходимо да работя за Соли. Можех да си намеря работа в някоя друга фирма. Този път щях да се погрижа сериозно за себе си. Когато Мариан се върнеше от Рим, щяхме да се оженим. Бях уверен, че ще се измъкна от бъркотията и се унесох в безметежен сън, докато Мариан не ме обезпокои. Тя започна да шета долу и ме събуди към девет часа.
Обръснах се, взех душ, облякох се и слязох долу. Тя беше сложила поднос кафе, рохко сварени яйца и препечени филийки на терасата. Закусихме заедно.
— Бърнет ще дойде в единадесет часа — обявих аз. — Ще се радвам ако ми помогнеш. Трябва да подготвя списък с дълговете на Дестър и да сложа в ред документите му.
Досега не беше споменала нищо за напускане. Ако исках да осъществя плановете си тази нощ, беше изключително важно тя да е тук. Имах нужда от надежден и независим свидетел на изстрела.
След като измихме чиниите, се качихме в кабинета на Дестър и започнахме работа. Претърсихме всички чекмеджета на бюрото и натрупахме отгоре документите, които намерихме вътре. След това ги прегледахме основно. Мариан ми казваше сумите на сметките, а аз ги записвах. След около половин час работа тя внезапно спря. Вдигнах поглед и видях, че се взира в един дълъг плик с масивен печат на гърба.