— Какво гледаш там? — запитах я аз.
— Беше между сметките.
Погледнах го и прочетох адреса. Мариан ми го подаде.
На вниманието на мистър Едуин Бърнет. Завещание на Ърл Дестър. Шести юни, 1955 година.
Вперих задълго поглед в плика. Почувствах се много обезпокоен без някаква видима причина. Искаше ми се да го отворя, но с Мариан до мене знаех, че не мога да направя това.
Оставих го обратно.
— Ще го дам на Бърнет. От това, което виждам, Дестър едва ли има кой знае какво да завещае.
Гласът ми прозвуча странно в ушите ми. Трябва да е прозвучал странно и за Мариан, защото тя ми хвърли бърз поглед.
— Да продължим нататък. Тези приятели ще дойдат след половин час.
Все още се занимавахме с документите, когато пристигна колата на Бърнет. Дотогава вече имах някаква представа какво дължи Дестър. Доколкото можех да преценя, бяха около двайсет и седем хиляди долара. Активите му се състояха от две хиляди долара в банката, къщата, двете коли и обзавеждането. С малко късмет и един добър водещ на търга трябваше да е възможно събирането на парите за изплащането на дълговете към неговите кредитори.
Докато Бърнет излизаше от колата си, една друга се заизкачва по алеята. Беше полицейска кола.
Мариан и аз застанахме на отворената врата, а Бърнет се обърна да посрещне пътниците от другата кола. От нея излязоха висок мускулест мъж с мораво лице и близко разположени остри очи, лейтенант Бромуич, сержант Луис и един друг мъж, който незабавно привлече вниманието ми.
Той имаше рамене на шампион по бокс от тежка категория и крака на джудже. Не беше висок повече от един и шейсет и пет. Оредялата му прошарена коса беше разрошена, а лицето му ми напомняше една от онези гумени кукли, които можеш да огъваш и мачкаш във всякакви форми и размери. От него лъхаше твърдост и студенина като от сибирска зима. Носеше небрежно добре скроените си дрехи. Яката на ризата му беше измачкана, връзката му висеше на една страна, но си личеше веднага, че той е важната фигура в цялата компания. Дори едрият мъж с мораво лице, за когото предположих, че е шефът на полицията, му отстъпи, за да даде възможност на Бърнет да поздрави първо него.
Петимата мъже поговориха малко и след това се изкачиха но стъпалата.
Наблюдавах ги с разтуптяно сърце, а дланите ми бяха студени и покрити с лепкава пот.
Бърнет се обърна към късокракия мъж.
— Мисля, че не познавате Глин Неш. Той е секретарят на Дестър.
Огледах се в чифт тъмносиви очи. Почувствах дясната си ръка, обхваната в ръкостискане, което можеше да ми строши костите.
— Неш, запознай се с мистър Мадъкс от застрахователната компания „Нашънъл фиделити“.
Спомних си какво беше казал Дестър, когато се взрях в тези тъмносиви смразяващи очи.
Ползва се с висока репутация в застрахователните среди. Той е умен, твърд и изключително ефикасен. За него казват, че инстинктивно познава кои иск е фалшив и кои не. Петнадесет години е работил за „Нашънъл фиделити“ и през това време е пратил бая народ в затвора, а осемнадесет души — в килия за смъртници.
Точно на това приличаше той: една сила, с която човек трябваше да се съобразява.
Мадвиг, Бърнет и Бромуич последваха Мадъкс към преддверието. Както обикновено, Луис остана назад. Те не изглеждаха сигурни какво ше се случи, докато Мадъкс създаваше впечатлението на човек, който знае съвсем точно какво прави.
— Нямам много време — каза той с глас, който подхождаше на лицето му. — Да седнем около някоя маса и да поговорим.
Заведох ги в дневната. Нямаше маса, но това не обезпокои особено Мадъкс. Той зае позиция пред празната камина на централно място в стаята, докато Бърнет, Мадвиг и Бромуич се настаниха почти извинително във фотьойли с лице към Мадъкс.
Мариан и аз застанахме до вратата.
— Влезте, вие двамата — подкани Мадъкс и посочи към два стола малко настрани от там, където седяха другите.
— Ще имаме нужда от вашата помощ.
Веднага след като седнахме, Мадъкс се обърна към Мадвиг. — Не са ми известни никакви факти освен това, което прочетох във вестниците. Както знаете, Дестър е един от моите клиенти. Той е застрахован при нас за седемстотин и петдесет хиляди долара и това са бая пари. Що се отнася до моята компания, той представлява много ценно наше капиталовложение. Искам действителните факти. Някой от вас ще ми изясни ли картината?