Мадвиг кимна към Бромуич, който прочисти гърлото си с прокашляне и се наведе напред върху крайчеца на фотьойла.
— Бяхме известени от мистър Неш през нощта на двайсет и пети юни, че Дестър и съпругата му са изчезнали. Тя го е карала в санаториума „Белвю“ до Санта Барбара. Не са пристигнали там. Били са видени от един патрулиращ полицай на шосе 101 и след това са изчезнали.
— Защо е отивал в санаториума? — запита Мадъкс.
— Той беше болен човек, алкохолик — отвърна Бърнет. — Аз говорих с мисис Дестър. Тя ми каза, че той има халюцинации и понякога буйства. Убедила го е да отиде в санаториума. Мистър Неш се е грижел за него. Те двамата са се разбирали отлично и той се е справял с него.
Мадъкс ме погледна. Очите му се завъртяха като свредели в главата ми.
— Буйстваше ли Дестър?
Не бях прекарал напразно нощта, разхождайки се напред-назад. Имаше голяма вероятност да повярват, че Дестър е убил Хелън, но аз трябваше да предложа мотива.
— Не, не буйстваше — отвърнах аз. — Изглеждаше ми много болен, сякаш беше упоен.
Бромуич реагира веднага на това.
— Ти не ми каза такова нещо — каза той нападателно.
— Казах ви, че спеше повечето време.
— Това не е същото.
— Дестър искаше ли да отиде в санаториума? — намеси се нетърпеливо Мадъкс.
— Да. Мисис Дестър каза, че е бил радостен от това, че тя му е уредила да замине — обади се Бърнет.
— Питам Неш. Няма значение какво е казала мисис Дестър — озъби се Мадъкс.
— Не знам, когато влизах в стаята му, той или спеше, или беше в нещо като кома. Никога не му бях споменавал за санаториума.
Мадъкс сви рамене и кимна на Бромуич.
— Продължавай — каза той, извади лула от джоба си и започна да я тъпче с тютюн от една изтъркана кожена кесия.
— Мислех, че след като Дестър дължи един куп пари… — започна Бромуич, но Мадъкс го прекъсна.
— Колко пари?
Бърнет погледна към мене.
— Нямах време да подготвя окончателен отчет, но по приблизителна оценка са около двайсет и седем хиляди долара, а може и да са повече.
— Отначало си мислех, че е офейкал — продължи Бромуич. — Уведомих патрулите да се оглеждат за колата. Не можеш да я сбъркаш: кремавосин ролс с гюрук. Бил е намерен изоставен на Девета Уест Стрийт. Проверихме летището, гарата и автогарите, но никой не е виждал Дестър. В началото изглеждаше, че след като са минали през Вентура, са се върнали в Холивуд или поне Дестър се е върнал. Другата възможност е да са били задържани от похитителите, които са зарязали по-късно колата. Както и да е, колата е била докарана обратно в Холивуд, след като са минали през Вентура.
Знаех си, че рано или късно ще стигне до смъртта на Хелън и агонизирах от нетърпение да узная как е умряла. Правех всичко възможно да запазя спокойствие и самообладание.
— Продължихме да търсим Дестър — каза Бромуич. — Съсредоточихме търсенето между Вентура, Глендейл и Девета Уест Стрийт. Нямахме никаква информация. Никой не беше виждал ролса по обратния път. Няколко шофьори и полицаят го бяха видели на път за санаториума. Патрулът минал достатъчно близо, за да види, че са били само двама: мисис Дестър, която той идентифицирал по бялата и шапка, и Дестър.
— Как го е познал него? — запита Мадъкс, обвит в облак синьобял тютюнев дим.
Сърцето ми леко подскочи и за да скрия напрежението си, извадих табакерата и запалих цигара.
— Той видял, че Дестър носел палто от камилска вълна. Имаме описание от мис Темпъл как е бил облечен Дестър, когато напускал къщата.
Мадъкс обърна очи към Мариан. Той като че ли я забеляза за първи път.
— Вие сте видели Дестър да заминава?
— Да.
— Познавате ли Дестър?
— Не, видях го за първи път.
— Предполага се, че е бил болен. На вас болен ли ви се стори?
— Той беше много немощен. Очите го боляха.
— Откъде знаете това?
— Чух, че помоли да изгасят лампата в преддверието. Мадъкс се почеса по брадата с дръжката на лулата.
— Искате да кажете, че е слязъл на тъмно по стъпалата?
Сърцето ми блъскаше толкова силно, че се уплаших да не го чуят.
— Не беше истински тъмно. Имаше четири стенни лампи, но осветлението беше много слабо.
— Значи не успяхте да видите лицето му?
— Не.
— Предполагам, че го наблюдавахте?
— Мисис Дестър ме помоли да бъда готова, в случай че и потрябва помощ за него. Помоли ме да не се показвам, защото мистър Дестър бил чувствителен.
— Потрябва ли му помощ?
— Не.
Мадъкс се обърна към Бромуич.
— Продължавай.
Личеше си, че на Бромуич не му харесват всичките тези прекъсвания. Неговото лице стана още по-мрачно.