— Получихме донесение от един шофьор, че е видял светлините на кола, излизаща от лесничейството Нюмарк. Едва когато прочел за изчезването на Дестър, си помислил, че трябва да съобщи какво е видял. Нюмарк е обявено за продажба от пет седмици и шофьорът знаел, че там не работи никой. Отидохме до лесничейството и намерихме мисис Дестър. Беше мъртва.
Наведох се напред, за да изтърся пепелта от цигарата си, като леко обърнах лицето си, за да не ме видят. Промених цвета си.
— Един от прозорците на бараката беше счупен. Ключалката на вратата беше махната. Мисис Дестър лежеше в една от стаите със завързани ръце и крака и запушена уста. Беше мъртва от двадесет и шест часа. Предполагам, че е умряла около час, след като патрулиращият полицай я е видял на шосето.
Мадъкс зададе въпроса, който чаках от дълго време.
— Убита ли е била?
— Така мисля — отвърна Бромуич. — Била е ударена много силно по челюстта и е паднала лошо върху тила си. Гръбначният стълб в основата на черепа е бил счупен от удара и падането е довършило фаталните наранявания. Съдебният лекар каза, че трябва да е умряла скоро след удара.
Бях напълно изстинал. Успях да запазя спокоен израз на лицето си само чрез някакъв невероятен инстинкт за самосъхранение.
— Който я е ударил явно не е знаел, че е извършил убийство — продължи с важен вид Бромуич, — иначе защо щеше да я връзва така?
— Ако беше умен, щеше да постъпи точно така, за да се признае за виновен в непредумишлено убийство, ако го хванат — отвърна тихо Мадъкс.
— Да, разбира се — каза неловко Бромуич. Той погледна към Мадвиг, който се втренчи студено в него. — И аз си помислих за това.
— Някакви улики? — запита Мадъкс.
— Абсолютно никакви. Няма отпечатъци от пръсти. Запушалката на устата е копринено шалче, което е принадлежало на мисис Дестър. Връвта е от една щайга в стаята.
Мадъкс започна да се разхожда напред-назад пред камината.
— И никаква следа от Дестър?
— Какво те кара да мислиш, че той може да се измъкне?
— Все още го търсим. Не може да се измъкне.
Мадвиг се обади за първи път.
— Работим върху теорията, че Дестър е убил съпругата си.
Мадъкс се спря. Той изгледа Мадвиг, след това Бромуич и накрая мене. Успях да издържа на пронизващия му немигащ поглед. После изгледа Бърнет.
— Мислите ли, че Дестър би убил съпругата си?
— Дестър беше алкохолик. Можеше всичко да се очаква — рязко отвърна Бърнет.
— Знаем, че мисис Дестър и той не са се спогаждали — намеси се Мадвиг. — Нещата не са потръгнали още в началото на женитбата. Престанали са да живеят като мъж и жена от доста време. Говори се, че Дестър е започнал да пие по тази причина. Бил е безотговорен и натрупал много дългове. Разбирам защо тя е искала той да бъде под надзор. Мислим, че Дестър е разбрал колко трудно ще бъде да се измъкне от санаториума, след като влезе веднъж вътре. Смятаме, че е престанал да разсъждава нормално, опитал се е да убеди мисис Дестър да не го води в санаториума и когато тя е настояла, я ударил и убил. След това я закарал в лесничейството, завързал я, за да изглежда, че това са сторили похитителите, а той самият се скрил с надеждата да повярваме, че е в техни ръце. Няма да се изненадам, ако не получим писмо за откуп от него.
Мадъкс се приближи бавно до мене и застана близо.
— А вие, мистър Неш, мислите ли, че Дестър би убил съпругата си?
— Не знам — отговорих аз, като едва отлепих устни. — Понякога ставаше много избухлив, когато пиеше. — Положително може да я е ударил, ако е отказала да направи това, което той иска. Може да е нещастен случай.
Е, поне бях включил теорията за нещастния случай в инсценировката.
Бромуич обаче възрази.
— Не е било нещастен случай. Никой не удря една жена толкова силно, освен ако няма намерение да я довърши.
Внезапно ми се догади. Ако ме хванеха, никога нямаше да повярват, че не съм искал да я убивам.
Мадъкс се отдалечи.
— Знаеше ли мисис Дестър, че съпругът и е застрахован? — запита той.
— Не знаеше, докато не и казах — отвърна Бърнет. — Неш ще потвърди това. Той беше с нас, когато тя ме запита дали Дестър е застрахован.
— Значи не знаеше?
— Тя ме попита.
— Казахте ли и размера на сумата?
— Аз самият не знаех, докато вие не ми казахте.
— Какво отговори тя, когато и съобщихте, че е застрахован?
— Надяваше се, че той ще може да вземе пари назаем срещу застрахователната полица, за да изплати дълговете си. Когато и напомних, че ако той умре, след като е взел пари назаем, може да не остане нищо за нея, тя отвърна, че не би могла да вземе парите от застраховката, ако те могат да му помогнат, докато е жив. Мисля, че това и прави голяма чест.