Мадъкс го погледна и после се изсмя. Неприятният лаещ тон на смеха му ни шокира. Бърнет почервеня от гняв.
— Не виждам повод за смях.
— Аз виждам — каза Мадъкс. — Той посочи с дръжката на лулата си към Бърнет. — Ако смятате, че Хелън Дестър не е знаела, че съпругът и е застрахован за седемстотин и петдесет хиляди долара, трябва още веднъж да си помислите. Тя е знаела и ще ви кажа защо. Вече е била замесена в една измамническа застрахователна афера. Имам навика да не изпускам от очи всеки, който е забъркан в някаква тъмна застрахователна сделка, макар това да няма нищо общо с моята компания. Имам информация за всеки, който е отправил неоснователни претенции, защото никога не се знае дали някой няма да се опита да ни изиграе. От дълго време следя Хелън Дестър. Познавам живота и и знам какво най-много я привлича. Преди четиринадесет месеца тя беше любовница на един нещастник на име Ван Томлин. Той се застраховал в нейна полза за двадесет хиляди долара. Не след дълго, когато бил в апартамента и, паднал от прозореца. Застрахователната компания не струвала, но я заплашили, че ще оспорят претенциите и. Накрая се стигнало до компромис и тя прибрала седем хиляди вместо двадесет. Едва ли има нужда да ви казвам, че ако претенциите и бяха основателни, тя щеше да съди компанията, но не направи това, защото блъсна Ван Томлин от прозореца, и застрахователната компания го знаеше!
Тишината беше наелектризирана. Аз си мислех: слава богу, че нямахме възможност да продължим с тази моя безмозъчна идея. Сега разбирах, че никога нямаше да успеем. Нямахме никакви шансове срещу този човек.
— Искате да кажете, че мисис Дестър е убийца? — попита задавено Бърнет.
Мадъкс оголи в усмивка ситните си бели зъби.
— Точно това ви казвам, а ще ви кажа и нещо друго. Преди три години тя беше на двадесет и четири, компаньонка на една стара дама, която била достатъчно глупава да остави на мисис Дестър пет хиляди долара в завещанието си и още по-глупава да и го каже. След два месеца старата дама паднала по стълбището и си счупила врата.
Мадвиг се обърна към Бромуич и го изгледа кръвнишки.
— Защо, по дяволите, не си разбрал това? — озъби се той.
— Търся Дестър — отвърна Бромуич, а обичайно червеното му лице придоби морав цвят. — Не съм стигнал още до мисис Дестър.
Мадвиг изпръхтя презрително и се обърна към Мадъкс.
— Все пак тя не е убила Дестър, нали?
— Откъде знаеш? Къде е Дестър? Откъде знаеш, че не е мъртъв? Откъде знаеш, че не е възнамерявала да го убие, да инсценира отвличане и прибере парите от застраховката?
— Искаш да кажеш, че тя се е завързала, цапардосала се е по челюстта и си е счупила проклетия врат! — възкликна Мадвиг, приведе се напред и кръвта нахлу в и без това моравото му лице.
Мадъкс извади кутия кибрит и запали отново лулата си. Движенията му бяха бавни и преднамерени. Почувствах как сърцето ми забави ритъма си. Ледени тръпки пропълзяха по гърба ми. Нещо се готвеше, разбирах това. Забелязах, че стискам юмруци и се приведох напред, както направи Мадвиг.
— Не, тя не го е направила — заяви Мадъкс. Лицето му придоби сурово, ледено изражение, което накара всички в стаята да вперят погледите си в него. — Но преди да приписвате смъртта и на Дестър, по-добре ще е да започнете да ровите за другия мъж. — Той спря и погледна към Мадвиг.
— Можеш да се обзаложиш на последния си долар, че има друг мъж.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Имах късмет, че Мадвиг и Бромуич се чувстваха обидени от намесата на Мадъкс в случая. Не разбрах това веднага, но последвалите факти щяха да докажат, че те се отнасят връждебно не само към него, но и към неговите идеи.
Мадвиг каза:
— О, не знам мистър Мадъкс. Не искаме да усложняваме този случай твърде много. Според мене тя е била убита от Дестър. Това е една проста хипотеза. Те заминават заедно, тя е намерена убита, а той изчезва. Чиста работа. Случвало се е хиляди пъти и ще продължава да се случва още хиляди пъти по-нататък в живота.
Мадъкс се втренчи продължително в него с поглед, предизвикващ неудобство, и след това сви рамене.
— О’кей, не е моя работа да ви съветвам как да водите това разследване, но си спомнете какво казах, когато откриете трупа на Дестър: Търсете другия мъж.
— Какво те кара да мислиш, че Дестър е мъртъв? — запита остро Мадвиг.
— Когато един човек е застрахован за три четвърти милион и идва при мене, за да ме помоли да анулирам клаузата за самоубийство в застрахователната му полица с една зле скалъпена история за това, че не иска да се изкуши да свърши със себе си, веднага разбирам, че могат да се очакват неприятности. Когато знам, че е женен за една убийца, използваща богати мъже, ясно ми е от коя посока ще дойдат неприятностите. Когато чух, че той е изчезнал внезапно, а тя е била намерена мъртва при мистериозни обстоятелства, разбрах, че е бил направен хитър, но неуспешен опит да се измами моята компания. Ние трябва да го открием.