— Ще направим това — отвърна Мадвиг, а моравото му лице стана още по-тъмно.
— И нещо друго: кой наследява остатъка от неговото състояние, след като съпругата му е мъртва? — продължи Мадъкс. — Дестър оставил ли е завещание?
Нещо ме възвърна към живот. Наречете го интуиция, ако щете, но имах внезапното чувство, че никой не трябва да види завещанието, което Мариан намери, докато не ми се отдаде възможност да го прегледам. Доколкото познавах Дестър, той можеше да ми е оставил нещичко и ако го беше направил, щях моментално да попадна на мушката. До сега нямаше мотив, с който черно на бяло можеше да се докаже, че аз съм го убил, но едно споменаване на името ми в завещанието му щеше да го осигури.
— Не знам — каза Бърнет. Не си попаднал на завещание, нали, Неш?
— Не още, но имам да прегледам доста документи — отвърнах аз.
Погледнах към Мариан, срещнах учудените и очи и и се намръщих. Направих това бързо и после хвърлих поглед към Бърнет. Изглежда не беше забелязал моя сигнал.
— Ако намеря нещо, веднага ще ви уведомя.
— Той има ли някакви роднини? — запита Мадъкс.
— Не, нито той, нито мисис Дестър. Мадъкс се почеса по ченето.
— Бих искал да знам кой ще бъде облагодетелстван, ако моята компания трябва да изплати застраховката.
Той оголи в мрачна усмивка белите си зъби.
— Мога да заявя това: ние няма да я изплатим, освен ако не сме абсолютно убедени, че няма опит за измама. Въпреки всичко бих желал да разбера с кого ще си имаме работа.
— Ако Неш открие завещанието, ще ви уведомя — увери го Бърнет.
— О’кей. Е, сега трябва да се връщам в Сан Франциско. Ще намина пак. — Той се обърна към Мадвиг.
— Докато не се намери Дестър, жив или мъртъв, искам да има човек в тази къща. Мога да изпратя някой от моите детективи. Искам къщата да бъде денонощно под наблюдение докато се намери Дестър. Кой ще го организира — вие или аз?
Що се отнася до мене, това беше почти краят. Как щях да преместя тялото на Дестър, ако къщата се охраняваше денонощно от полицаи?
— Това едва ли е необходимо — отвърна Мадвиг намръщено. — Току-що казахте, че сте убеден в смъртта на Дестър.
— Искам да съм сигурен, че призракът му не се разхожда наоколо — отвърна Мадъкс с лека, но сурова усмивка.
— Сержант Луис може да остане — предложи Бромуич. Мадвиг сви рамене.
— Да, той е тук в момента. Няма смисъл да използвате някой от вашите хора.
— Чудесно — рече Мадъкс и изчука пепелта от лулата си. — Ако намерите Дестър или неговото завещание, съобщете ми веднага. — Той се обърна към мене.
— Какво е вашето положение тук, мистър Неш?
— Платено ми е до края на месеца — отвърнах аз. — До тогава съм на разположение на мистър Бърнет.
— Аз не искам да остана — намеси се Мариан.
Мадъкс погледна към нея и после към Бърнет, който каза:
— Не можете ли да останете още няколко дена, мис Темпъл? Ще имаме нужда от вас при разследването. Някой трябва да се грижи за къщата. Естествено, ще ви се заплати. Много ще се радвам, ако останете.
Мариан се поколеба.
— Добре, ще остана до края на седмицата, но не повече.
— Благодаря ви. Дотогава ще имаме информация за Дестър.
Мадъкс, Мадвиг и Бромуич бяха излезли в преддверието. Чувах, че Мадвиг говори с Луис. Бърнет продължи:
— Е, така и така съм тук, мога да хвърля един поглед върху документите на Дестър. Готови ли са?
— Щях да ги опаковам и да ви ги изпратя — отвърнах аз. В момента са в доста голяма бъркотия. Ако ми дадете време до утре сутринта, ще приготвя всичко.
Той се поколеба и след това кимна с глава.
— Направете това. Аз ще наредя на един от моите служители да ги разгледа.
Като кимна към Мариан и към мене, той излезе и се присъедини към останалите трима, които стояха и разговаряха до полицейската кола. Мариан дойде до мене.
— Глин, ти защо не…
Аз светкавично сложих ръка на устата и и прекъснах думите и.
— Луис е там навън — прошепнах аз. — Не казвай нищо. След това продължих на по-висок глас.
— Да се върнем в кабинета. Трябва да свършим доста работа.
Пребледняла, с разтревожени очи, Мариан ми разреши да я изведа в преддверието.
Луис се мотаеше около стълбището с ръце в джобовете, изпитото му изсечено лице беше намръщено.
Минахме покрай него, без да кажем нищо, и продължихме надолу по коридора към кабинета на Дестър. Аз затворих вратата и я заключих.