— Глин! Какво става? Защо не им каза, че сме намерили завещанието?
— Исках първо да го разгледам — отвърнах аз, като отидох от вратата до бюрото. — Трябва аз пръв да го разгледам.
— Но защо? Ти не трябва да правиш това. Адресирано е до мистър Бърнет.
Бутнах настрана купчината сметки и намерих дългия плик. След това седнах, като го държах в ръка.
— Мога да го сложа в друг плик. Бърнет няма да знае, че е бил запечатан. Трябва първо да го разгледам.
Тя се приближи и застана срещу мене, с длани опрени на бюрото и уплаха в очите си.
— Но защо, Глин? Има ли нещо нередно?
— Не още. Ти чу какво каза Мадъкс за другия мъж, нали? Ако името ми фигурира в това завещание, той може да стигне до прибързаното заключение, че аз съм другият мъж.
Тя се вторачи в мене с широко отворени очи.
— Мога да имам неприятности, Мариан, ако не изпипам грижливо цялата история. Трябва да знаеш истината. За много кратко време Хелън и аз бяхме любовници.
Мариан се обърна, прекоси стаята и седна на един стол.
— Предположих това, Глин.
— Да, Мадъкс може да предположи същото. Ако намерят Дестър мъртъв, Мадъкс ще си помисли, че аз съм го убил, ако името ми се споменава в завещанието.
— Разбира се, че няма да си помисли това, Глин! Как можеш да говориш такива неща?
— Разбира се, че ще си помисли. Полицията работи по следната схема: съпруг, който е застрахован за много пари, внезапно умира. Съпругата има любовник. Тя умира. Любовникът наследява пари, оставени от съпруга. Заключение: любовникът е убил съпруга и вероятно съпругата. Случвало се е преди и ще продължава да се случва. Единственото, което те искат да открият сега това е някакъв мотив.
— Но полцията не работи по този начин, Глин. Те работят с улики … — започна тя и спря, когато аз извадих джобното си ножче и разрязах плика.
— Те нямат никакви улики — отвърнах аз и извадих един единствен лист хартия от плика. — Аз ще се погрижа добре да нямат мотив, който да използват срещу мене.
Прочетох краткия документ. Докато четях думите, първо ми стана много горещо, а след това студено. Стана ми толкова студено като че ли се бях изправил срещу бушуващ арктически вятър.
Изложението беше съвсем ясно и конкретно. В него се казваше, че поради това, че съм спасил живота му, трябваше да получа всички пари, останали след изплащането на дълговете към кредиторите му. В случай че Хелън умре и ако „Нашънъл Фиделити“ изплати застраховката, цялата сума оставаше на мене.
Мариан запита остро:
— Глин, какво има?
Аз й подхвърлих завещанието.
— Прочети го — казах с треперещ глас. — Откаченият пиян глупак ми е завещал всичко!
Каква ирония на съдбата!
Ако не бях такъв тарикат и не се бях опитал да се докопам до застраховката, сега щях да имам прекрасната възможност да получа парите. Бях сигурен, че Хелън щеше да се провали срещу Мадъкс. Ако бях стоял в сянка, без да се меся и я бях оставил да се отърве от Дестър, тя вероятно щеше да завърши в килията за смъртници и парите автоматично щяха да дойдат при мене. Но не, трябваше да се правя на хитрец. Бях се поставил в положение да не мога да покажа на Бърнет завещанието. Веднага щях да стана център на внимание. Не само щяха да ми натресат смъртта на Хелън, но щяха да се постараят да ми припишат и смъртта на Дестър. Знаех, че никога няма да мога да издържа на полицейските разпити.
Направих всичко възможно да обясня на Мариан, че не искам парите, и докато съществуваше някаква тайна, свързана със смъртта на Дестър, щеше да бъде абсолютно неразумно някой да види завещанието.
— Засега ще го задържа — обясних аз. — Ако Дестър се появи, ще му го върна и ще го помоля да го унищожи. Не искам парите. Ако не е жив, аз самият ще го унищожа. Трябва да се измъкна от тази история, малката. Разбираш, нали?
— Но, разбира се, Глин, ако мистър Дестър е искал ти да получиш парите… — Тя спря внезапно и ме погледна. — Ти нямаш нищо общо с неговото изчезване, нали?
— Виждаш ли как тази идея изведнъж се появи в главата ти? Можеш ли да си представиш как ще реагира Мадъкс?
— Това не е отговор на въпроса ми — настоя рязко Мариан. — Не бих попитала, ако не се държиш толкова странно, Глин, а ти наистина се държиш странно.
— Не знам какво се е случило с Дестър и нямам нищо общо с неговото изчезване — отвърнах аз и направих усилие да я погледна в очите. — Признавам, че съм гузен. Хелън и аз бяхме любовници. Държах се като глупак и поведението ми може да ми довлече неприятности с полицията. Мисля, че разбираш това?
— Само защото сте били любовници…
— Виж какво, хайде да не губим време. Знам какво правя. — Започнах да губя търпение. — Ще оставя временно завещанието в моята банка. Отивам веднага. Би ли продължила със списъка на тези сметки? Няма да се бавя дълго.