— Напълно ли си сигурен, че знаеш какво парвиш, Глин?
Станах, отидох до нея и я прегърнах.
— Не върша нищо лошо. Не желая парите му и не искам Мадъкс да знае, че ми ги е завещал. Не се тревожи и не казвай на никого, че знаеш за това.
Целунах я и като отключих вратата на кабинета, излязох в преддверието.
Нямаше и следа от Луис. Застанах, колебаейки се и си мислех за фризера. Ами ако Луис полюбопитстваше и надникнеше вътре? Трябваше на всяка цена да измъкна тази нощ тялото на Дестър оттам. Нямах представа как ще го направя в присъствието на Луис, който се мотаеше наоколо, но беше съвсем наложително.
Запътих се по коридора към кухнята, но в нея нямаше никой. Разгледах бутилките върху капака на фризера. Бяха на място. Отидох до него и натиснах ключа. Моторът издаде леко бръмчене и спря.
Останах дълго време с ръка, подпряна върху капака на фризера. Тялото щеше да се размрази напълно към полунощ. Дори в отпуснато състояние знаех, че ще бъде дяволски трудна работа да го измъкна от фризера без чужда помощ.
Прогоних мисълта от главата си, излязох от кухнята, забързах към гаража, качих се в буика и стигнах до банката, откъдето взех ключа за сейфа.
След това отидох до компанията, в която бях наел депозитен сейф. Отворих го, извадих пистолета на Дестър и го покрих с една носна кърпичка, преди да го докосна. Пъхнах го в джоба си. Оставих завещанието върху прощалното писмо на Дестър, затворих сейфа и го заключих.
Беше вече след един часа, когато се върнах в къщата. На терасата имаше подредени прибори за трима. Влязох в кухнята и заварих Мариан да приготвя обяд.
— Моторът на фризера е изключен — каза тя, когато влязох. — Това нормално ли е?
— Да, едва ли ще го използваме сега, затова го изключих.
Чух някакъв звук зад себе си и като се обърнах, видях сержант Луис. С поглед вперен във фризера той премина с бързи крачки покрай мене и застана пред него.
— Винаги съм искал да имам едно от тези неща — обясни Луис. — Тоя е доста голям, нали?
Сърцето ми блъскаше лудо в гърдите, когато пристъпих и застанах до сержанта.
— Има и по-малки — отвърнах аз. — Семейство Дестър почти не използваше това чудовище.
— Наистина е огромен — повтори Луис.
Той премести погледа си към бутилките. — Доста голям запас от уиски е имал. Странно място да си държи човек бутилките.
— Аз ги сложих там. Той ги държеше в спалнята си.
— Ако организират разпродажба, може би ще успея да купя евтино този фризер — отбеляза Луис. — Какво има вътре? Оборудван ли е с вани и рафтове?
— Има две дълги вани — отвърнах аз, като с усилие запазих спокоен тон. — Сигурно някой от хотелите ще наддава за него.
— Да, предполагам, че си прав.
Той се загледа доста дълго във фризера, сви рамене и се обърна. Мариан съобщи, че обядът е готов и ние и помогнахме да изнесе чиниите на терасата. Луис като че ли се отпусна след доброто хапване и топлото слънце.
— Този приятел Мадъкс може да е страшно печен като застрахователен експерт, но що се отнася до разследване, има много скапани идеи. От една миля се вижда, че Дестър е очистил съпругата си. Ти разбираш това, нали? — погледна той към мене.
— Мисля, че е изгубил разсъдъка си и я е ударил твърде силно — отвърнах внимателно аз. — Едва ли е възнамерявал да я убие.
— Дали е възнамерявал или не, това си е чисто убийство — наклони назад плетения си стол Луис. — Чудя се къде ли е сега? Обзалагам се, че е в Мексико или на някое друго място, където надали ще ни хрумне да го търсим.
— Значи мислите, че няма да се върне? — запита Мариан.
— Няма вероятност. Защо ще иска да се връща? Без съмнение знае, че къщата е наблюдавана. Ще гледа да изчезне колкото се може по-далеко от Холивуд. Това е единствената му надежда. — Луис хвърли поглед към мен. — Намери ли някакво завещание?
— Не.
— Този приятел Мадъкс си търси белята — каза Луис, като повдигна рамене. — Както и да е, не ме е грижа. В момента имам една хубава сладка работа.
— Тъкмо се сетих: ако искате да подремнете следобяд — предложих аз, — по-добре е да ви покажа вашата стая.
— Защо, по дяволите, ще искам да си подремна?
— Мислех, че ще стоите буден цяла нощ.
Той се изсмя.
— В случай че Дестър се върне? Не си познал. Не съм спал като хората, откакто започна тази история. Няма да пропусна шанса сега, когато Бромуич не може да ми се обади посред нощ, за да му държа ръката.
Отместих назад стола си.
— Е, мисля, че е по-добре да се залавяме за работа. Мистър Бърнет иска документите на Дестър утре сутринта, а все още има много за довършване.