За първи път откакто чух, че Луис ще остане в къщата, чувството на страх започна да ме напуска. Ако не се мотаеше наоколо, имах възможност да замъкна тялото на Дестър в градината. Щеше да бъде рисковано, но трябваше да поема този риск.
Луис предложи на Мариан:
— Ще ти помогна да измиеш чиниите. Жена ми казва, че съм най-добрият мияч на чинии в квартала.
Влязох в кабинета на Дестър, затворих вратата и седнах. Измъкнах пистолета от джоба си и го оставих в най-горното чекмедже на бюрото. После нахлузих чифт ръкавици, които предварително бях приготвил, извадих лист хартия от етажерката и го поставих на пишещата машина. Свалих ръкавиците и седнах за момент, мислейки усилено. После напечатах следното:
Върнах се за пистолета. Това е краят. Не исках да я ударя толкова силно. Мислех, че мога да се измъкна, но сега знам, че е невъзможно. Както и да е, не искам да живея повече. Избирам лесния начин. За мене няма вече бъдеще…
Прочетох за момент писмото и след като си сложих отново ръкавиците, извадих листа от машината и го мушнах под купчина хартия за писане в най-горното чекмедже. Погледнах към часовника. Беше около два и половина. След около десетина часа, ако имах късмет, щях да съм свободен от целия този кошмар.
Мариан и аз успяхме да опаковаме документите на Дестър едва към осем часа. Попаднахме на друго чекмедже със сметки, точно когато си мислехме, че сме свършили и това ни забави.
След като пресметнах окончателната сума, аз обявих:
— Е, мисля, че това е почти всичко. Сега дължи към петдесет хиляди долара.
— Смяташ ли, че ако нещо се е случило с него, застрахователната компания ще плати? — запита Мариан.
— Не знам, зависи какво му се е случило. Както и да е, въобще не ме интересува. Не му искам парите. Е, мисля, че не е необходимо да оставаш повече, освен ако не искаш, малката. Защо не отидеш на кино или някъде другаде?
Тя поклати глава.
— Нямам желание. Ти искаш ли?
Мисълта да остана в къщата, очаквайки Луис да си легне, не беше особено приятна, но не се осмелявах да изляза. Той беше проявил умерен интерес към фризера. Имаше вероятност, макар и малка, останал сам, да свали бутилките от капака и да надникне вътре.
— Да влезем в дневната. Може да дават нещо интересно по телевизията.
Луис гледаше боксовите срещи, когато ние влязохме.
— Тия са абсолютно скапани — каза той, като се извърна и погледна към нас. — Ако искате някаква друга програма, нямам нищо против.
Мариан каза, че не и се гледа телевизия.
— Отивам в стаята си. Трябва да напиша няколко писма. Зарадвах се, че тя няма да бъде в къщата.
— Ще дойда с тебе — предложих й аз.
Отидохме до гаража в настъпващия здрач и се спряхме на входа.
— Връщам се — казах аз. — Искам да си легна рано. Цялата тая суматоха ме умори.
— Мислиш ли, че ще се случи нещо тази нощ, Глин?
— Сигурен съм, че нищо няма да стане. Не мисли за това, малката. Дестър е на много мили оттук. След няколко дена ще можеш да напуснеш.
— Много ще се радвам.
Наведох се и я целунах.
— Ще се видим сутринта.
Завърнах се бързо в къщата. Луис се беше излегнал във фотьойла си и зяпаше двойка биячи, които много внимаваха да не се наранят взаимно.
— Тия въздухари танцуват по ринга от десет минути. Досега не са си ударили и по един тупаник.
Погледнах часовника си. Наближаваше девет часа. Трябваше да убия поне още четири часа, преди да започне последната фаза от този кошмар. Седнах, запалих цигара и се загледах в екрана на телевизора.
След като изминаха още пет отегчителни минути, съдията на ринга прекрати срещата и обяви, че я анулира.
— Съвсем навреме — презрително отбеляза Луис. — Както и да е, няма да получат никакви пари.
На ринга се качи друга двойка, която също започна бавна и скучна хватка. След малко забелязах, че Луис спи.
Погледнах към него. Изпитото му лице не се беше отпуснало в съня. Изглеждаше като изсечено от камък. Не смеех още нищо да предприема. Започнах да отмятам наум нещата, които непременно трябваше да помня. Бях подготвил всичко. Първо, трябваше да сваля бутилките от капака на фризера, да извадя тялото от там, да го занеса в градината и да стрелям с пистолета.
Изведнъж осъзнах с чувство на прилошаване, че няма да успея да се върна в къщата, преди Луис да е слязъл, за да провери какъв е този изстрел.
Не можех да рискувам да ме забележи в градината. Имаше вероятност да погледне през прозореца и да ме види, когато се връщам в къщата или пък да се втурне надолу по стъпалата и да се срещнем точно когато влизам.