Станах от леглото и бавно се съблякох. Облякох си пижамата и халата. Бях донесъл пистолета от кабинета. Проверих го, извадих празната гилза и заредих новия патрон на нейно място. Избърсах много внимателно пистолета с една носна кърпичка и след като я увих около дръжката, го сложих в джоба на халата си.
Първо трябваше да сляза до кабинета на Дестър и да взема ръкавиците. Знаех, че не трябва да докосвам нищо, без да съм ги сложил. Един отпечатък щеше да прати по дяволите всичките ми планове. Погледнах часовника си. Беше единайсет и пет. Не можех да започна нищо преди един часа. Трябваше да съм сигурен, че Луис е заспал непробудно. Угасих лампата, отворих вратата и погледнах по коридора към неговата стая. Под вратата не се виждаше никаква светлина. Това поне означаваше, че си е легнал.
Дръпнах вратата, без да я затварям, добрах се пипнешком до леглото и се изтегнах върху него. Лежах в тъмнината, чаках, за първи път от много години насам се молех на бога.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Стенният часовник в преддверието удари един и четвърт. През последните два часа лежах на леглото, потънал в пот, и слушах как яростният дъжд шиба по стъклата на спалнята. Бурята беше толкова силна, че заглушаваше всеки друг шум в къщата. Тя продължи половин час и отмина също толкова бързо. Свалих краката си от леглото и седнах. Ослушах се, без да мръдна. Само тиктакането на часовника върху нощното шкафче и лудешкото биене на сърцето ми достигаха до ушите ми, докато седях в тъмнината. Пресегнах се и светнах нощната лампа. След това се изправих, нахлузих чехлите си и отидох до вратата, за да хвърля поглед към тъмнината в коридора. Изпод вратата на Луис не се виждаше никаква светлинка. Ослушах се в продължение на една безкрайна минута и след като се уверих, че спи, отидох до шкафа и извадих джобното си фенерче. Загасих нощната лампа и го светнах.
Движейки се безшумно, стигнах до преддверието и като продължих по коридора, влязох в кабинета на Дестър. Затворих вратата, светнах лампата и вдигнах ръкавиците, които лежаха на бюрото. Нахлузих ги, но ръцете ми трепереха толкова силно, че едва успях да измъкна прощалното признание изпод купчината хартия. Бях почти решил да си сваля ръкавиците, докато се опитвах да измъкна листа, но се спрях навреме. Сложих писмото в пишещата машина като внимавах да изравня последната дума с водача на машината. Отидох до прозореца, спуснах резето и леко го открехнах. Изгасих фенерчето, отворих вратата и застанах, ослушвайки се. Не се чуваше никакъв шум, който да предизвика безпокойството ми, и като събрах сили, закрачих безшумно по коридора. Осветявах пътя си с фенерчето, докато влязох в кухнята. Затворих и заключих вратата, след което светнах лампата и погледнах към фризера. Чувствах се страшно нервен в момента. Сърцето ми биеше толкова силно, че се задушавах и ръцете ми с нахлузени върху тях ръкавици трепереха. Започнах да свалям трите дузини бутилки, които бяха натрупани върху капака на фризера. Внимавах да не ги чукна една в друга и ги нареждах на една страна. Без малко да се случи непоправимото тъкмо когато свалях последните бутилки. Докато вдигах две от тях, останалата се преобърна и започна да се търкаля към края на капака. Някак си успях да подложа ръка под нея тъкмо когато беше на сантиметри от пода и я задържах. Останах дълго време така, с изпотено лице и треперещо тяло. После оставих бутилката и се изправих. Едва ми се размина. Отидох до вратата, завъртях ключа, открехнах я леко и се ослушах.
Сега беше моментът. Трябваше да побързам, след като го измъкна от фризера. Ако Луис слезеше, преди да съм отнесъл Дестър в кабинета и преди да успея да стрелям, цялата тази нервна агония, моята грижлива подготовка, рискът, който поемах, отиваха по дяволите.
Върнах се в кухнята, отново затворих и заключих вратата и отидох до фризера. Нервите ми не издържаха, когато сложих ръце върху капака, за да го повдигна. Отстъпих назад и изтрих потта от лицето си с ръкава на халата. Отидох до бюфета, отворих го и извадих една чаша. Просто не можех да отворя фризера без глътка уиски. Разпечатах една от бутилките, като се пипках заради ръкавиците, но накрая успях, налях три пръста уиски в чашата и го ливнах в гърлото си. Почувствах как уискито ме блъсна в стомаха и самообладанието ми се възвърна. Питието свърши работа. Устоях на изкушението, макар че ми се искаше да повторя. Оставих чашата и отворената бутилка уиски на масата и се обърнах към фризера. Внезапно замръзнах на място, докато вдигах капака. Сърцето ми подскочи и лудо запрепуска. Стори ми се, че чух нещо. Не изскърцаха ли стъпалата като че ли нечии стъпки се прокрадваха надолу? Пуснах бързо капака, отидох до вратата, угасих лампата, отключих вратата и я открехнах сантиметьр-два. Ослушах се, затаил дъх, като се опитвах да чуя някакъв друг шум, освен биенето на сърцето ми. Стоях така може би около пет мъчителни минути, но не чух нищо необичайно и накрая, убеден, че всичко е плод на въображението ми, отново затворих и заключих вратата. Светнах лампата и се облегнах на рамката, опитвайки се да контролирам треперещите си крайници.