Стигнахме до мястото, където колите бяха задръстили пътя. Нанси загаси мотора. В настъпилата тишина ясно се чуваше тихото шумолене на странния вихър, който се движеше напред. От време на време се чуваше пукането и пращенето на клоните на изкоренените дървета, когато се прекатурваха.
Излязох от колата, заобиколих я и тръгнах напред по шосето, като си пробивах път между натрупаните коли. Най-после излязох от задръстването, пред мен по пътя все така тичаха хора — впрочем не все така, защото сега те изминаваха бегом известно разстояние, после спираха на малки групички, поглеждаха назад към търкалящия се въздушен вал, пак хукваха и след малко отново спираха. Някои дори не си правеха труда да бягат, а вървяха с отмерена крачка.
Отстъпваха не само хората. Като че ли самият въздух трептеше по особен начин, стрелкаха се тъмни телца — това бяха орляци насекоми и птици, които също отстъпваха пред неумолимата тайнствена сила.
Преградата помете всичко, остави зад себе си пустиня и само две изсъхнали дървета. Не се учудих, че са оцелели, защото бяха мъртви и за тях преградата не значеше нищо. Тя отхвърляше само това, в което има живот. Макар че, ако Лен Стрийтър е прав, тази стена не се противопоставяше на всякакъв живот, а само на някои негови форми и видове.
С изключение на тези две сухи дървета земята беше гола. По нея не остана нито стрък трева, нито едно растение, нито едно храстче или дръвче. От всичко зелено нямаше и следа.
Слязох от платното, коленичих и заопипвах голата земя. Тя не беше само гола — цялата беше изорана и набраздена, сякаш някакъв гигантски трактор бе минал през нея и я бе подготвил за сеитба. Стана ми ясно, че именно изтръгнатата с корен растителна покривка бе причината за това. Нито едно коренче не беше останало, нито дори частица от корен, дори най-тънките бяха изтръгнати. Всичко, което беше расло на тази земя, бе пометено и сега бе част от фантастичния вихър, който се движеше пред невидимата стена.
Глуха гръмотевица разкъса небето над главата ми. Погледнах през рамо и видях, че бурята, която цяла сутрин заплашваше да се разрази, ще връхлети всеки момент. Но облаците не бяха покрили цялото небе, а се носеха във висините разпокъсани и раздърпани от вятъра.
— Нанси! — извиках аз, но тя не отговори.
Изправих се бързо на крака и се обърнах. Тя беше зад мен, когато си запробивах път между колите, а сега я нямаше никаква.
Върнах се да я намеря и в този момент синята лимузина, спряла на отсрещната страна, се изтърколи оттам и бавно излезе на пътя; зад кормилото седеше Нанси. Сега разбрах къде беше изчезнала — търсила е между колите някоя, която да не е блокирана между другите и същевременно да е отключена. Колата се изравни с мен и аз се затичах леко да не изостана. През полуотворения прозорец долиташе развълнуваният глас на радиокоментатора. Отворих в движение вратата и скочих вътре.
— …повика войска и официално уведоми Вашингтон. Първите военни части ще потеглят само след… не, току-що се получи съобщение, че вече са тръгнали…
— За нас говори — каза Нанси.
Протегнах ръка и завъртях копчето, за да настроя радиото по-добре.
— …току-що. Преградата се движи! Повтарям — преградата се движи. Нямаме сведения относно скоростта и разстоянието, което е изминала, но знаем, че това става в посока извън града. Тълпата, насъбрала се от външната страна на преградата, бяга панически. Съобщавам и нови данни: скоростта, с която се придвижва, е приблизително равна на човешки ход. Вече е изминала близо една миля…
Ама че лъже, не се беше отдръпнала и на половин миля от първоначалното си положение.
— …въпросът е дали изобщо ще спре. Докъде ще се придвижи? Има ли начин да спре? Възможно ли е да продължи така безкрай?
— Брад, как мислиш, дали ще изтика всички от Земята2 Всички с изключение на нас, които сме в Милвил?
— Не знам — глупаво отговорих аз.
— И ако стане така, къде ще ги изтика? Къде другаде може да се отиде?
— …Лондон и Берлин — гърмеше радиото. — Изглежда, на руснаците още не им е съобщено какво става. От тях не са постъпили никакви официални изявления. Разбира се, правителствата на различните страни ще се затруднят да излязат с официални изявления по този въпрос. На пръв поглед създалото се положение не е предизвикано от действията на отделно лице или правителство. Но се носят слухове, че това е изпробване на някакъв нов вид оръжие. В такъв случай, ако това е вярно, не е ясно защо за експеримента е избран именно град Милвил. Обикновено такива опити се провеждат на военни полигони при спазване на най-строга тайна.