Реакцията й беше неочаквана.
Подозираше, че е възможно да се бори, като се има предвид, че това беше Бейли, а тя се мъчеше да спаси всички от самите тях.
Може би щеше да му крещи.
Онова, което не очакваше, беше болката, изписала се на лицето й, все едно я беше наранил физически.
А после просто се затвори.
Видя го с очите си.
Бейли Хартуел, най-пламенната жена, която познаваше, се превърна в бяла стена.
Студенина.
Очите й станаха безизразни.
И това го уплаши.
— Знаеш къде е вратата. — Тонът й беше напълно неутрален, а лицето не издаваше абсолютно нищо, когато се надигна от леглото. — Отивам да те отмия от себе си.
Вон стоеше като закован на мястото си, когато Бейли, но не истинската Бейли, го отмина и потъна в банята, последвана от мекото изщракване на ключалката.
Посегна към пуловера и якето си и забеляза, че ръцете му трепереха. Сви ги в юмруци, за да ги накара да спрат.
Но когато напусна хотела в малките часове на нощта, закрачи по дъсчената алея на нестабилни и несигурни крака.
Загледан в хотела, Вон разбираше с отвращаваща яснота защо е така лишен от баланс.
Беше си въобразил, че като си тръгне от Бейли, това би означавало да се върнат към обичайните си враждебни закачки и той спокойно би го понесъл. Дори го очакваше с нетърпение, защото много себично бе вярвал, че тя винаги ще е част от живота му.
Но както изглеждаше, с намека си, че тя не е достатъчно добра за него, вероятно прекрати връзките им завинаги.
И с раздразнение, объркване и ужас Вон осъзна, че мисълта да изгуби дори тази мъничка частица от Бейли Хартуел го плашеше до смърт.
Бейли
Търках силно тялото си, защото не исках да подушвам или усещам нито следа от Вон Тримейн по кожата си.
Чаршафите от леглото също трябваше да бъдат изпрани.
Дотук с желанието ми да мога да подуша в леглото си скъпия му одеколон.
Не ми беше нужно подобно напомняне. Проблясъците от предишната нощ бяха достатъчно наказание. Все още успявах да чуя гласа му в главата си, пъшкането в ухото си, да усетя тласъците му в мен.
Просто сме от различни светове. Няма да си паснем.
Аз не съм като родителите ми. Разбирам мотивите на баба ми и дядо ми.
Стиснах здраво очите си, за да заглуша гласа му и започнах да търкам още по-настойчиво. Повтаряше се същото — не бях достатъчно добра за него, никога не бях достатъчно добра!
И също като предишния път бях убедила сама себе си, че Вон всъщност го е грижа за мен. Каква идиотка. Не забелязах никаква нежност в очите му, докато се движеше в мен. Там имаше единствено самодоволно удовлетворение. Най-накрая му бях паднала. Бейли Хартуел беше достатъчно добра за секс, но не достатъчно добра за връзка.
Не бях от неговия вид. Той беше долна гадина с фобия от връзки.
Току-що се бях отървала от един такъв.
Нямаше да воювам с Вон за това; не се канех да се опитвам да го сломя и да го накарам да види, че е възможно между нас да има нещо специално. Вон ме накара да се чувствам зле относно себе си и аз го мразех заради това.
Най-накрая бях готова да започна да третирам себе си по-добре. Да се оставя да бъда подведена по същия начин два пъти ме правеше глупачка. Но нямаше да го допусна отново.
Налагаше се да го изрека и може би ако го направех, щях да започна да вярвам.
— Ти заслужаваш нещо по-добро от Вон Тримейн — произнесох високо, загледана в огледалото.
По време на закуска вратата на хотела беше отворена със замах и също като ураганен вятър вътре влетяха Джесика и Купър. Напуснах ресторанта и ги посрещнах на рецепцията.
Джесика обви ръце около мен и ме прегърна силно.
— Вон се обади. Разказа ни какво се е случило?
— Какво е направил? — писнах.
— Ще убия шибаняка — озъби се Купър.
О, гадост. Нима Вон търсеше гибелта си? Какво си мислеше?
— Чуйте, не беше нищо…
— Стю Девлин да влезе с взлом в хотела ти и да те нападне не е нищо — тросна се Джесика и ме освободи от прегръдката си. — Не се прави на прекалено хладнокръвна, Бейли. Това е прекрачване на граница.
О. Ясно. Взломът.
Вон беше позвънил на Джесика и Купър, за да ги информира за взлома.
Не оценявах високо милия жест. Не ми трябваха никакви жестове от него.
— Права си — съгласих се. — Беше прекрачване на граница. Не очаквах този загубеняк да ми посегне.
Лицето на Купър помрачня.
— Успокой се, Купър. Шериф Кинг вече се зае със случая… — Гласът ми пресекна, когато точно в този момент в хотела влезе заместник от службата на шерифа.
И не кой да е заместник.
Заместник-шериф Фреди Джаксън.