— Два пъти. Секс на омраза. Ясно ли е? Два пъти. И преди да сте попитали и двата пъти беше фантастично — процедих, пренебрегнах погледите, които си размениха, и поех към салона.
Боях се, че може да се намирам в беда, защото погледът в очите на Джесика беше този на сватовница. Познавах го. И в моите го имаше същия, като я срещнах за пръв път и си казах: Тя ще пасне идеално на Купър.
О, дявол го взел.
13
Вон
В крайна сметка проблемът на „Монтгомъри" се оказа Грант Фостър. Вон разбра, че нещо не беше в ред в мига, щом пристигна в хотела си в Ню Йорк. Атмосферата не беше добра. Членовете на персонала бяха нервни и уклончиви, при това не само защото бяха наясно, че шефът е бесен заради отзивите.
Случваше се и нещо друго. Вон го долавяше.
Управителят се държеше странно. Беше някак трескав. Припрян.
Вон имаше своите подозрения и му отне няколко дни, но успя да убеди един от сервитьорите в ресторанта да му разкрие какво се случваше.
— Наркотици — обяви Пол с приглушен глас и широко ококорени очи заради скандалността на цялата история. — На кокаин е, господин Тримейн.
При вече потвърдените му подозрения, Вон въздъхна.
— Някаква представа кога и как е започнало?
— Жена му го напусна. Той подхвана връзка с момиче, което употребява кокаин. Оттогава нещата тук започнаха да куцат.
— И защо никой не ме уведоми?
— Защото Фостър заплашваше с уволнение наляво и надясно. Също така си служи с шантаж. Всичко, което си въобразява, че знае за нас… Използваше го да ни кара да мълчим.
Този кучи син.
Вон се запъти право към офиса на Грант, профуча покрай секретаря му и отвори вратата без предупреждение.
— Господин Тримейн. — Грант се изстреля от стола си. — Как…Какво правите?
— Проверявам чекмеджетата ти. Ти как мислиш?
— Господин Тримейн? — надигна се той, изпаднал в пълна паника.
Вон издърпа всички чекмеджета от бюрото на Грант, но не откри нищо. Погледът му падна върху куфарчето му. Грант се хвърли към него, но Вон блокира пътя му, отвори го и го изсипа.
Заедно с папките отвътре изпадна найлоново пакетче, съдържащо бял прашец.
Обзе го необуздана ярост и се обърна да отправи гневен поглед към подчинения си.
— Уволнен си, Грант.
Очите на Грант проблеснаха умолително.
— Вон…
— Недей. Пет пари не давам колко години работиш за мен. Не толерирам злоупотребата с наркотици и алкохол от никой от служителите си. Това е моят хотел, Фостър, и теб не те е грижа, че си на косъм да съсипеш всичко, за което съм се трудил.
Истината беше, че Вон се гневеше и на самия себе си. Ако беше държал нещата по-изкъсо, ако не беше побегнал, щеше да е наясно какво се случва с Грант.
— Събери си нещата, махни се оттук и потърси помощ, дявол те взел. — Запъти се към вратата.
— Не можеш да го направиш! — изкрещя Фостър. — Скъсвах се от работа за теб.
Вон спря и се завъртя.
— Работеше здраво за мен, докато не престана да работиш здраво за мен. Сега си събери боклуците и се разкарай… или ще те изхвърля лично.
Грант схвана, че шефът му говори сериозно, сведе очи към бюрото си, а бузите му пламтяха заради унижението.
След това Вон изхвърча навън от офиса му и блъсна вратата. Насочи гнева си към личния му асистент. Нямаше как да не е знаел какво се случва. Айлса, личната асистентка на Вон, сигурно знаеше за него повече от почти всеки друг.
— Как се казваш? — Външно бе хладен и привидно сдържан, но отвътре кипеше.
Младият мъж явно долови това и пребледня.
— Райън. Райън Ъптън, господине.
— Ти също си уволнен, Райън. Когато си приел този пост, станал си мой служител, не негов. — Посочи към вратата на Грант.
— Трябваше да бъда информиран за тази ситуация от теб, а не от един от сервитьорите.
— Но, господине… Той ме заплаши. Правех опити. Наистина правех, но…
Вон стисна здраво очи заради раздразнението си. Като ги отвори, Райън се изправи и завъртя монитора си към него.
— Мъчех се да държа нещата под контрол, та всичко да върви гладко. Нае Кейси, главния готвач, противно на съветите ми. Имаше друг много по-квалифициран готвач, но Кейси е близка с приятелката му. Разполагам със списък на главните готвачи, които сме интервюирали, ако желаете да го видите. — Отвори един файл. Той съдържаше списък с главни готвачи, квалификацията им, предишни назначения и коментарите на Райън за тяхната пригодност. Според онова, което четеше, младият мъж пред него беше доста далновиден.
Вдигна очи към него.