— Не — отсякох аз, та да не оставям Рекс да тъне в неловкост. — Ядохте ли вече сладолед?
— Вон! — изкрещя Купър вместо отговор и насочи поглед вляво от нас.
Замръзнах. Рекс проследи погледа на Купър с отявлена съсредоточеност. Очите на Джесика срещнаха моите и тя ме погледна съчувствено. Еймъри ме стисна крадешком за ръката и аз й се усмихнах благодарно.
Всичко това се случи точно преди до нас да се появи Вон, при което Джесика и Купър се отместиха, за да го допуснат в групичката ни. Изпих го с жаден поглед.
В съответствие с топлото време и неформалното събитие Вон беше облечен в тениска с яка, която подчертаваше отличната му физика и тесни светли панталони в комбинация с мокасини. Дори и небрежно облечен, пак лъхаше на пари. Дължеше се на качеството на дрехите му, на излъчваната самоувереност и на красивия „Ролекс" на китката му.
Несправедливо добрият му вид накара сърцето ми да заблъска и коремът ми да запърха.
По-лошото беше пълната липса на раздразнение, когато Луис скочи, за да привлече вниманието му. Вон само се засмя и го погали зад ушите, с което ме накара да се разтопя лекичко. Когато Джесика дръпна Луис обратно на земята, сред нас възцари неловко мълчание.
— Харесва ли ви фестивалът? — най-накрая Вон се обърна към Купър.
— Денят е прекрасен. Канех се да си взема бира. Ти искаш ли?
Очите на Вон стрелнаха Еймъри и мен.
— Може би по-късно. Госпожице Сондърс. Госпожице Хартуел. — Насочи поглед към Рекс и лицето му стана безизразно. — Не мисля, че се познаваме — протегна ръка. — Вон Тримейн.
За миг реших, че Рекс няма да я приеме. Дори отстрани личеше, че хватката на Рекс е прекалено силна и ме заля тревога.
— Рекс Макфарлън. Аз съм приятел на Бейли.
На устните на Вон се прокрадна мрачна полуусмивка. Каквото и да беше онова, което се мъчеше да постигне Рекс, не се получаваше и забелязах по лицето му намек за раздразнение, когато пусна ръката на Вон.
Колкото до Вон, той вдигна вежда към мен, сякаш искаше да каже „Този ли? Ти сериозно ли?"
Ако беше възможно погледът да убива, моят би го накълцал на кайма.
— Значи влизаш в играта, Тримейн?
Той повдигна рамене, а погледът му беше прекалено фокусиран върху мен, прекалено изпепеляващ.
— Реших да извадя онзи бастун от задника си.
Никой друг не го разбра, но аз да и не успях да скрия усмивката, която заигра на устните ми противно на волята ми.
— Май още виждам някоя и друга треска.
В очите му затанцуваха развеселени пламъчета и това ме развълнува. Не исках да е така, обаче се случи.
— Защо Хартуел?
Всички погледнахме към Рекс заради дошлия изневиделица въпрос. Насочен към Вон.
— Моля?
— Защо избрахте да се установите в Хартуел? Не притежавате ли хотели по целия свят?
Вон кимна, все така насочил поглед към мен и в очите му прочетох нещо предизвикателно тип Виждал съм те гола.
— Един произлязъл от нищото бизнесмен може да си позволи да избира гледката. Предполагам, харесал съм гледката тук.
Почувствах познато гъделичкане между бедрата и напрежение в гърдите, а кръвта ми закипя.
Определено имаше подтекст, нали?
О, боже мой!
Престани, Бейли! Престани да се вълнуваш от него!
Беше толкова по-лесно да го кажа, отколкото да го направя. Той ме объркваше. Предупреждава Ванеса да не ми навлича неприятности, гледа ме по начин, по който не ме е гледал друг мъж преди. В светлите му очи личеше смесица от копнеж и бушуваща сластна буря, която нацелваше слабото място в душата ми и ерогенните ми зони.
Убийствена комбинация.
Някой прочисти гърло до мен.
Рекс.
Звукът проби през надпреварата ни по взиране и като се огледах, установих, че всички пристъпваха от крак на крак, избягваха погледа ми и определено полагаха усилия да прикрият усмивките си.
Най-новият ми приятел обаче никак не беше впечатлен.
— Произлязъл от нищото? Наистина ли? Баща ви не е ли заможен?
Групичката определено реагира на този пасивно-агресивен коментар.
Но Вон дори не потрепна.
— Да — и толкова. Не отдели време да се обяснява с Рекс как е постигнал всичко с двете си ръце, а не благодарение на успеха на баща си.
Точно както постъпваше във всички останали случаи.
Защото Вон никога не се обясняваше на никого, ако човекът, не заслужаваше обяснение. В този момент осъзнах, че се възхищавах от това негово качество. Уважавах факта, че не даваше пет пари какво мисли някакъв си непознат за него.
Но в същото време… Никога не се обясняваше и на мен. И именно затова беше толкова болезнено отблъскването. Исках да ме смята за достатъчно важна, та да ми дължи обяснение.