Налагаше се това подхвърляне на топката да бъде прекратено. С действията си той влудяваше и двама им. Но ревността и собственическото чувство, които забушуваха у него, щом я видя с онова момче, надделяха. Искаше да заяви правата си над нея и именно това направи в парка.
Когато забеляза Бейли да тръгва след Рекс, той самият ги последва противно на волята си. Облекчението, което изпита, като видя хлапето да си тръгва, беше огромно.
Потребността да се уверява, че тя е добре, облекчението, което беше почувствал, всичко това го караше да се съмнява в себе си по целия път надолу по плажа. Караше го да се съмнява в себе си, докато седеше до нея, а ръцете им се отъркваха една в друга. Долавяше всяко нейно вдишване, всяко изражение на лицето й, не му убягваше нито една мисъл, минала през красивите й златистозелени очи.
И знаеше, че трябва да вземе решение.
Обичаше Бейли Хартуел и беше настъпил моментът да реши дали е способен да надвие собствените си страхове и да вземе онова, което иска, или най-накрая да се откаже.
Докато седеше до нея, Вон се беше надявал отговорът да узрее в главата му, но тя само го обърка и заплете още повече.
Нуждаеше се от време.
Но знаеше, че каквото и да реши, един от двама им можеше да пострада.
И именно заради това се бавеше толкова много.
ОБРАБОТКА The LasT Survivors: Sunshine, shadow, 2018
19
Бейли
Почти две седмици по-късно се събудих в леглото си в хотела. Нарочно се бях затрупала с работа, която вършех до късно всяка вечер. Ейдън разполагаше с повече време за Анджела, докато аз се бях потопила в потребностите на гостите ни с цел да избегна сърдечните си проблеми. Също както се случи последните няколко вечери, и този път реших да остана в стаята си в хотела, вместо да се прибирам в моята къща, която вече не усещах като свой дом с вещите на Ванеса, разпръснати навсякъде.
Не будилникът беше онова, което ме събуди обаче. Беше трясък, долетял от предната част на сградата.
Сковах се от страх.
Нов взлом.
Застинах за миг и си припомних предишния път. Звукът от по-силен грохот ме накара едновременно да сграбча телефона си и да се изстрелям от леглото.
В мига, щом отворих вратата на стаята си, чух гласа на сестра ми.
— Бъдете внимателни!
Дявол го взел!
Почувствах незначително успокоение, но все пак забързах по коридора и отминах офиса си. Стигнах до зоната на рецепцията и ми призля при вида на отблъскващо модерното рецепционно бюро, чакащо да замени красивото ми ръчно изработено орехово бюро.
Изправена пред стъкло и лъскаво черно дърво, аз поклатих глава, като едва сдържах гнева си.
— О, Бейли, тъкмо навреме. Поръчах това ново бюро като за начало на префасониране на интериора.
Няколко пъти беше повдигала въпроса за нов интериор и аз ясно бях изразила мнението си. Отговорът ми беше едно голямо не. Както ставаше ясно, нищо от казаното не беше пробило в главата й.
— Не! — просъсках. — Не!
Очите на Ванеса припламнаха.
— Как така не? Довела съм хора да монтират новото и да отнесат старото и грозно бюро — посочи към двама мъже, които я гледаха сърдито.
— На първо място, часът е шест сутринта и някои от гостите ми се опитват да спят. Второ… — пристъпих право в личното й пространство и тикнах лице в нейното, та най-накрая да схване, че съм сериозна. — Казах не на промяната в интериора.
Тя присви очи.
— А аз не се съгласих с това.
В следващия момент ме осени мисъл.
— Откъде взе пари да платиш за това?
Боже, кажи „мои лични спестявания".
— Използвах кредитната ти карта.
Това преля чашата. Всъщност направо я преля няколко пъти. Наврях съненото си лице в нейното, та да не може да гледа наникъде другаде, и очите й пробляснаха като тези на Бамби, когато ловецът убива майка му.
— Върни този образец на модерна катастрофа, дай ми обратно кредитната ми карта и стой настрана от работата ми или, кълна се в Бог, ще превърна живота ти в истински ад.
— Ще кажа на мама и татко — тросна се тя.
— Прави, каквото искаш, само разкарай тази грозотия от хотела ми.
Тя задържа погледа си върху мен известно време в опит да прецени доколко съм сериозна. Най-накрая схвана ситуацията, заподсмърча разстроено и се обърна към доставчиците.
— Както се оказва, налага се да го върна.
— Без майтап — изръмжа един от доставчиците. — Шибани ексцентрички.
— Хей! — вирнах пръст към него. — Имам гости. Мерете си приказките.
— Вдигай бюрото, човече — промърмори другият под нос. — Не се занасяй с откачената госпожа.