Но като насочи внимание към Бейли, вече знаеше, че той чувства същото. Просто имаше нужда — боже, как само имаше нужда — тя да отвърне по начина, по който Джесика отвърна на любовта на Купър.
Сякаш доловила мислите му, Бейли му хвърли поглед. Несигурност. Объркване. Ето какво зърна в очите й. Не страстна любов.
Решен да не се чувства потиснат, Вон си напомни, че беше в състояние да се справи с това. В кариерата си беше имал случаи с далеч по-малко шанс на негова страна и беше успявал да преобърне ситуациите.
Беше бърза, непринудена и лишена от свръхсантименталност церемония, която Вон можеше лесно да преглътне. Оцени опростеността на бракосъчетанието. Досега му се беше налагало да ходи на неимоверно пищни и противни церемонии. Сватбите наистина не бяха любимото му нещо и беше благодарен, задето семейство Лоусън не проточваха тяхната.
Младоженецът и булката минаха по алеята, като се усмихваха лъчезарно на гостите си, а Вон проследи Бейли с Кат и Джоуи от двете й страни. Ако не грешеше, тя избягваше погледа му.
Групичката, водена от Вивиан, организатора на мероприятия на Вон, се срещна с фотографа, който пък ги поведе по пътеката.
— Дами и господа — обяви Вивиан. — Булката и младоженецът биха искали да ви поканят да се насладите на музиката и напитките, докато фотографът направи снимките.
Всички се насочиха към масите и музикантите засвириха. Вон от своя страна издири Вивиан.
— Ще се връщам в хотела. Ти ще се справиш тук, нали?
— Да. Разбира се. И когато тръгнах от хотела, всичко изглеждаше съвсем наред. Можеш да останеш да изпиеш чаша шампанско.
— Да, остани! — до него изникнаха Кел и Джейк и тикнаха в лицето му чаша шампанско.
Нямаше желание да бъде груб, особено пък пред хора, които се мъчеше да направи свои приятели, така че я прие с усмивка.
— За щастливата двойка! — вдигна чаша Кел. Джейк и Вон чукнаха своите в неговата.
— Изчакайте ни! — кметицата Джаклин Роуз и мъжът й Клиф си проправиха път в малкото им кръгче.
Джаклин Роуз беше висока и внушителна жена в края на петдесетте. Вон никога не я беше виждал с друго освен строг костюм, обувки на висок ток и червено червило. Беше властна натура, директна и ревностна, също като Бейли. Съпругът й, мъж с пет сантиметра по-нисък от нея, с оредяваща коса и кротки очи, беше мълчалив и непретенциозен. Представляваше нейната пълна противоположност.
Джаклин беше добра приятелка с всички в Хартуел и когато Бейли започна кампания срещу хотела му, настрои кметицата срещу него.
Отношенията му с нея не бяха особено непринудени, но сближаването му с Кел и Джейк явно вършеше чудеса с кмет Роуз.
Вон се почувства добре, когато всички вдигнаха чаши заедно и се усмихнаха едни на други.
Преди три години не би му минало през ума да се опитва да се интегрира, но тези хора бяха Хартуел. Да бъде включен като един от тях, като равен на тях, който се радва на щастливото събитие, все едно е негово, го изпълваше с почти необяснимо щастие.
Най-накрая Хартуел наистина се превръщаше в негов дом.
Сега имаше нужда само от едно нещо, за да е абсолютно удовлетворен.
Бейли
Колкото и емоции да бушуваха в мен, докато гледах фотографът да прави снимки на Джесика и Купър, бях наясно, че напрежението в гърдите ми се дължеше и на друга причина.
Не желаех нищо повече от това да се концентрирам напълно върху най-добрите ми приятели, върху булката, която изглеждаше прелестно в роклята си в цвят слонова кост и на младоженеца, който изглеждаше греховно красив.
Заедно бяха наистина зашеметяващи не само заради добрия им външен вид, но и защото бяха така влюбени един в друг, че любовта струеше от тях.
Исках да се съсредоточа върху това.
Обаче не можех.
Защото бях усетила как погледът на онзи дявол ме изгаря от мига, в който слязох от лимузината. Остана втренчен в мен през цялата церемония. И не беше просто вниманието. Беше естеството на вниманието му. Вон Тримейн ме наблюдаваше, все едно искаше да ме плени, да ме пази и да ме задържи завинаги.
Как се очакваше една жена да устои на подобен копнеж и целеустременост в очите на Вон Тримейн? Изражението му беше от онези, които вдъхваха надежда; такова, което караше жената да си мисли, че е възможно да е страхливка, щом се отказва от единствения човек, за когото си струва да се бори.
Да гори в ада дано!
Бях се изчервила под горещото слънце и си пожелах фотографът да побърза, за да можем да се скрием на сянка. Купър завираше в смокинга си, а Джоуи, обикновено така послушно дете, беше на ръба да изгуби търпение. Някой му беше дал кутийка сок, за да се разхлади, но това не помагаше особено.