Трябваше да отида до тоалетната, за да проверя грима си, но тъкмо се насочих към изхода на балната зала, когато погледът ми попадна на нежелана гледка.
Млада и много висока блондинка с толкова поразителен външен вид, че спокойно можеше да бъде модел, стоеше съвсем близо до Вон. Усмихваше му се и той не създаваше впечатление да е недоволен. Защо да е? Тя беше близо метър и осемдесет висока богиня с толкова къса рокля, че се виждаха само крака, крака и пак крака.
— Бейли, ето те и теб — до мен изникна Айрис. — Ела и се присъедини към нас, вместо да стоиш тук като наказана.
Напълно забравих за грима си и направо кипях вътрешно, когато Айрис ме поведе към масата им. Вечерята беше завършила, на сцената свиреше група и питиетата се лееха. Бях задържала вниманието си фокуса си върху младоженците. Бях наистина трогната от Тереза, лелята на Джесика, когато говореше за всичкото време, пропуснато от двете им с Джесика, с колко много радост я изпълва да знае, че племенницата й е срещнала някой, който да компенсира изгубеното и как не можела да дочака да бъде част от такова обещаващо бъдеще.
Смях се с Джоуи, който изнесе най-сладката възможна реч на света и направо се задавих, когато Купър сложи точката със затрогващ и секси тост за новата му съпруга.
Всичко това поддържаше вниманието ми, където му беше мястото.
Така че не бях разбрала, че си е довел компания на сватбата!
Какво?
В това нямаше логика!
Може би не беше с него.
— Коя е жената, с която говори Вон? — произнесе остро Далия.
Насочих очи към другия край на помещението, където той продължаваше да стои редом с блондинката. Боже, на тези нейни токове беше по-висока даже от Тримейн.
Изпълни ме грозно и горчиво разочарование.
— О, по дяволите, не — изпъшка Кат.
— Мислех, че е заявил как смята да преследва Бейли? — Айра звучеше озадачено.
— Всички ли са го научили? — изгледах убийствено Кат.
Тя повдигна рамене и ми се начумери.
— Откъде можех да знам, че има проблем със задържане на вниманието? — изражението й омекна. — Съжалявам, Бейли.
— О, милостиви боже — въздъхна Айрис. — Човекът просто разговаря.
— С непозната — изтъкна Далия. — Тя не е от Хартуел, което значи, че я е поканил.
На масата се възцари мълчание, докато аз осмислях чутото. Чувството на ревност беше болезнено и мъчително, като гледах как кимаше на нещо казано от амазонката. Преди никога не бях изпитвала подобна завист. Беше гъста и наситена и ме задушаваше.
Очите ми запариха от сълзи на гняв.
И после, сякаш почувствал вниманието ми, той завъртя глава в моя посока. Огненият му поглед се преплете с моя и ме остави без дъх.
— Не мисля така — отрони меко Кат. — Никой мъж не гледа жена по начина, по който той гледа Бейли, и после да кани друга жена да го придружи на сватба.
Откъснах очи от магнетичния поглед на Вон.
— Като стана дума за покани — вметна Айрис и бързо смени темата. — Ванеса не беше ли поканена на сватбата?
— Беше — отвърнах все още смутена от Вон. — Но не съм я чувала, след като я изгоних от къщата си. Знам обаче, че е отседнала в „Гранд Хотел Хартуел“. — Ани от магазина за хранителни стоки ме беше информирала.
— Не мога да повярвам, че не вижда как Джак се опитва да я изиграе — отбеляза Далия.
— Ванеса вижда само каквото иска да види. — Хвърлих бърз поглед към Вон и отместих очи, като забелязах, че вниманието му още е насочено към мен.
Зареях очи към дансинга и те се спряха върху розова рокля, от която се възхитих искрено. Носеше я висока брюнетка, която не разпознавах. Беше също толкова висока като блондинката и също приличаше на модел. Погледнах към партньора й и докато се поклащаха на музиката и мисълта ме удари със скоростта на кола.
Не.
Нямаше начин.
Как?
Не тук.
Мамка му.
Отблъснах се от масата в инстинктивна реакция да съм по-далече от него.
— Бейли? — обади се Еймъри. — Добре ли си?
Не, не съм добре. Скочих рязко, а краката на стола застъргаха по пода и привлякоха внимание.
Мъжът до брюнетката погледна към мен и очите ни се срещнаха.
Удостои ме с лека арогантна усмивка, а после, когато аз продължих да се взирам в него, се намръщи.
Той.
Призракът от моето минало.
Понечих се да си тръгна, защото исках глътка въздух.
— Бейли, исках да обсъдя с теб парада в края на лятото — пред мен се изпречи Кел и блокира пътя ми навън. — Мислех си… Миличка, добре ли си? Бяла си като стена.
— Извини ме, моля те — отминах го, спънах се в глупавата си рокля и я наругах.
— 0, Бейли — на пътя ми се изпречи Шери. — Имам роднини от Ню Джързи, които искат да дойдат след няколко седмици. Някакви шансове за свободна стая при теб? С отстъпка? Каква грубост!