— Кой се занимава с него?
— Морфи и неговата група. Но само на теория. На практика по-голямата част ще я свършим ние, тъй като наподобява убийствата на Сюзън и Дженифър, пък и ще настоявам аз да работя по него. Брило ще ти закачи маймунка на телефона; извинявай — в случай, че нашият човек ти се обади. Това значи, че ще трябва да се навърташ повечко из хотелската стая, но пък не виждам какво толкова има друго за правене — изрече всичко това, но избягваше да ме гледа в очите.
— Ти практически ме изключваш от работата.
— Гледай сега, Птицо, ти и така не бива да бъдеш намесен в нея. Много добре го знаеш. Казвал съм ти го преди, повтарям ти го и сега, отново. Ние решаваме до каква степен можеш да бъдеш допуснат до следствието. Не се сърди, така си е.
— Ограничаваш ме, с други думи.
— Да бе, дявол го взел, така го наречи. Ограничавам те. Виж, Птицо, ти си връзката с този тип. Той се е обаждал веднъж, ЩЕ СЕ ОБАДИ ПАК. Ще изчакаме, ще видим. Няма как иначе.
Улрич широко разпери ръце встрани.
— Убил я е заради момичето. Ти сега ще потърсиш ли момичето?
Улрич вдигна молитвено очи нагоре, махна с ръка.
— Къде да го търся, а, Птицо, кажи ми? Къде? В шибаните тресавища, в заблатеното? В целия огромен район ли? Ние дори не сме сигурни съществува ли такова момиче или не. Имаме един отпечатък, ще го проверим най-щателно и ще видим докъде ще ни доведе тази работа. Сега плати сметката тук и да си вдигаме чукалата. Чака ни работа.
Бях отседнал в стара гръцка къща, възстановена и пригодена за хотел. Наричат я „Дом Фласонс“ и е бяло имение, пълно с вещи на мъртъвци. Бях си избрал стая в задната му част, в сградата, където някога са държали конете и каретите. Отчасти защото там бе по-тихо и спокойно, но и поради естествената аларма — две огромни кучета, които обикаляха из двора и ръмжаха застрашително срещу всеки, който не бе клиент. Или така поне ме бе уверил чиновникът на рецепцията. Доколкото лично забелязах обаче, кучетата спяха до един фонтан през по-голямата част от времето. Стаята ми бе голяма, с балкон, с вентилатор с медни перки на тавана, две тежки кожени кресла и малък хладилник, зареден с бутилки минерална вода. Имаше и телевизор.
Когато дойдохме, Улрич веднага пусна някакво сутрешно шоу и се загледа в него. Така мълчаливо изчакахме пристигането на Брило. След около двадесет минути той почука на вратата. Време, достатъчно някоя домакиня да хване влака от Тулса, че да стигне чак до Централна Америка.
Брило се оказа дребно, грижливо облечено човече с оплешивяваща коса. Час по час прокарваше пръсти през нея, сякаш да се увери, че все още си е на мястото. Зад него се зададоха още двамина, като с мъка носеха метална количка с цял куп апаратури за подслушване на телефони и проследяване на източника. Мъчно им бе, понеже трябваше да я качват по тясната дървена, при това външна стълба, която водеше към стаите в бившата конюшня.
— Давай по-бързо, Брило — нареди Улрич. — Донесе ли нещо за четене на колегата?
Един от двамината с количката измъкна куп списания и няколко измачкани книжлета някъде от купа с апаратурата.
— Къде ще бъдеш, ако ни потрябваш? — попита Брило.
— На обичайното място — невъзмутимо отвърна Улрич. — Навсякъде.
После излезе.
Преди време Улрич ме бе завел в нюйоркската сграда на ФБР и бе издействал разрешение да ми покажат един от специализираните си центрове. Той се помещава в зала, натъпкана с апаратура, където екипите извършват дългосрочни разследвания; работят по основни проблеми на организираната престъпност, на контраразузнаването и прочие. Там има и много подслушвателна техника.
Когато влязохме, шестима агенти седяха пред пулт с ролкови лентови магнетофони, включващи се автоматично при звука на глас в наблюдаваните обекти. Те водеха подробна документация с дневници кога, къде и как са били проведени съответните разговори, обстоятелствата, връзките и още множество други подробности. Там цареше гробовно мълчание, като, разбира се, изключим механичните шумове на апаратурата и скърцането на писалките по хартията.
Федералните ченгета много обичат подслушване на обекти. Това е голямата им слабост. През 1928 година, когато името на институцията все още била Бюро за разследвания, Върховният съд разрешил почти неограничено подслушване на телефони, домове, коли на заподозрени обекти. През 1948 година Ендрю Джаксън, тогавашен министър на правосъдието, се опита да забрани този подход, но президентът Рузвелт се намеси и наложи становището, че той е нужен за ограничаване на „подривната антиамериканска дейност“. Впоследствие се оказа, че на практика „подривна дейност“ може да бъде всичко от отварянето на китайска пералня до чукането на нечия съпруга. Хувър стана богът на подслушвателната методика.