— Е, и какво от това? — прекъснах го строго. — Пол Маккартни като е преспивал в „Ришельо“, ти чуваш ли ме да настоявам за същия хотел?
Оставих им вратата отворена и се върнах в моята стая, за да си взема душ.
— Пол КОЙ? — извика зад гърба ми Луис.
Вечеряхме в грила на „Уиндзър Корт“ на „Грейвиър Стрийт“ само и само да уважим предпочитанията на Луис. На мен лично мраморните подове и тежките австрийски тип драперии ми действат потискащо. Свикнал съм много повече на непретенциозните заведения и атмосфера във френския квартал. Рейчъл обаче се преоблече в официални черни панталони и черно сако над разкошна червена блуза. Изглеждаше великолепно, но вечерната жега я подлуди. Забелязвах, че често-често си подухва в деколтето и отлепя мократа тъкан от гърдите.
Дочакахме храната и се заловихме за нея. Обясних им за Джо Боунс и братя Фонтено. Това всъщност бе информация по-скоро за Луис и Ейнджъл. Рейчъл мълчеше през цялото време, но слушаше много внимателно. Накрая попита за някои неща, които бях предал като казани от Улрич и Морфи.
Записваше отговорите ми в малко тефтерче, чиито листа бяха подвързани с метална спирала. Пишеше четливо, красиво. По едно време ръката й се докосна до моята, остана допряна за секунда, почувствах топлината й.
Ейнджъл също слушаше много внимателно, прехапал устни.
— Този Ремар трябва да е много тъп, във всеки случай по-тъп от нашия човек — забеляза той по едно време.
— Заради отпечатъка ли? — попитах го аз.
Той кимна.
— Ами да. Постъпил е грубо, невнимателно. Непрофесионално — говореше с отегчения вид на уважаван теолог, който е чул колега да изразява становището, че Исус е извънземен пратеник например.
Рейчъл не пропусна репликата.
— Това май ви безпокои, а? — откликна тя.
Погледнах я. Бе засмяна, но в очите й усетих пресметливост и известна раздвоеност. Очевидно разсъждаваше върху казаното от мен и въпреки това не бе пропуснала и думите на Ейнджъл, който пък обичайно избягваше подобни теми. Интересно ми стана как ли ще й отговори сега.
Той също се усмихна и наклони глава встрани.
— Имам известен професионален интерес към подобни ситуации, личен — призна си той.
Разчисти малко място на масата пред себе си и кръстоса ръце там.
— Всеки, който влиза с взлом на чуждо място, би трябвало да взема някои предпазни мерки — поучително започна Ейнджъл. — Обяснявам тези неща заради по-добрата част от компанията. Първото и най-елементарното е да не се оставят никакви следи, респективно отпечатъци. Е, и как да постъпим тогава?
— Ами ще си сложим ръкавици — ухили му се Рейчъл и се наведе към него, за да слуша по-добре.
Стори ми се, че урокът й харесва.
— Правилно. Никой, ама абсолютно никой, колкото и да е тъп, не влиза на забранено място без ръкавици. Правило номер едно! Иначе, ако оставите видими следи или пръстови отпечатъци, все едно, че си признавате престъплението и се подписвате под признанието.
Видими следи се оставят по някои повърхности от замърсена с нещо или окървавена ръка, отпечатъци са невидимите следи, оставени от естествените секреции на човешката кожа. Първата категория може да се снима или да се отдели от повърхността и да се запази като полицейско или съдебно доказателство с помощта на специални лепливи ленти, но пръстовите отпечатъци трябва да се обработват от експерт със специален прах, който понякога съдържа йодни пари или химически разтвор. Използват се още електростатични и флуоресцентни техники, а за пръстовите отпечатъци — и специализирана рентгенография.
Е, казаното от Ейнджъл си бе самата истина, но Ремар бе врял и кипял в подобна дейност, така че нямахме основания да го смятаме за аматьор, който не използва ръкавици, а на всичкото отгоре оставя и видими следи. Сигурно е носел ръкавици, но се е случило нещо непредвидено.
— Ти май не си съгласен с мен, а, Птицо? — попита ме Ейнджъл с хаплив глас.
— О, Шерлок, моля те, продължавай да ни засипваш със своята ерудиция — отговорих усмихнат.
Той се усмихна добродушно и продължи:
— Възможно е да бъдат взети отпечатъци дори и от вътрешността на ръкавица, ако, разбира се, разполагате с нея. Най-добри за тази цел са найлоновите или гумените ръкавици. Пръстите ви винаги се потят в тях.
Но има една дяволия, която не е известна на повечето хора — външната повърхност на ръкавицата е извънредно специфична и също може да играе ролята на пръстов отпечатък. За идентифициране говоря. Кожените ръкавици могат да имат гънки, дупки, да са издраскани, опърлени, изцапани, въобще никога две кожени ръкавици не са еднакви една с друга. Сега, да вземем примера с Ремар — имаме отпечатък, нямаме ръкавици. Да приемем, че той е носил ръкавици, и пак е оставил отпечатък. Истинска мистерия!