Плесна с ръце и се усмихна като илюзионист, в чиито ръце зайчето изчезва сред облак дим. После стана сериозен.
— Предполагам, че Ремар е носил ръкавици, вероятно от тънките, каучуков латекс, но е имал само един чифт. Представял си е, че отива на лека задача. Или ще трябва да очисти и майката, и сина; или само да ги изплаши, може би да остави нещо в къщата — да напомня за предупреждението му. Тъй като синът не е бил от онези хора, които ще оставят някой да плаши майка му, значи Ремар е бил готов и да убие някого.
— Е, пристига той там и те вече са мъртви или заварва убиеца по време на работа, така да се каже. Лично аз предполагам, че ги е заварил вече мъртви. Защото ако бе попаднал на убиеца, и той сто на сто щеше да е мъртъв. С онзи тип шега не става.
Така — влиза той с поставени ръкавици и евентуално първо забелязва момчето. Стряска се от гледката и започва да се поти. Влиза по-навътре и вижда и старицата убита. Хоп! Втори шок. Но все пак пристъпва още по-близо и се навежда над нея, за да огледа по-добре. Не е добре с равновесието, залита и без да иска докосва кръвта, а после и пода. Може би решава да я изтрие, но се сеща, че това би привлякло още по-голямо внимание, пък и нали е с ръкавици. Мисли си, че отпечатък няма.
Но при този вид ръкавици има проблем — един чифт не е достатъчен. Носите ли ги малко по-дълго, отпечатъците ви ще минат през материята. Уплашен ли си, потиш ли се — сигурна работа, че ще минат през тънкия материал. Възможно е той да е похапнал, преди да тръгне за натам: да речем плодове, макарони или нещо подобно с подправки, оцет например. Това ще предизвика още повече потене и ето виждате ли? Ремар е загазил. Наистина е загазил. Оставил е отпечатък, за който не знае, но ченгетата, федералните, пък и разни любопитковци като нас самите искат да му зададат някои въпроси. Тралала! Ето ти беля!
Изправи се и се поклони като заслужил аплодисментите на публиката изпълнител. Рейчъл изръкопляска.
— Забележително — рече тя. — Сигурно четете много книги.
Сега вече тонът й бе леко ироничен.
— Чете, чете — обади се Луис. — Не знаете вие какви дебели томове само чете. Това „Уебстър“, „Енциклопедия Британика“ ряпа да ядат!
Ейнджъл се усмихна снизходително.
— Може би пък имам персонален опит, опитвал съм някои неща през по-младите си години.
— Е, а през тези така наречени „по-млади години“ не научихте ли и още нещо? — усмихна се Рейчъл.
— Цял куп полезни неща съм научил — отвърна той с апломб. — И все по трудния начин. Най-полезното е: никога не задържай у себе си взетото. Ако не е у теб, никой не може да докаже, че ти си го взел! А? Как ви се струва?
Пък само как съм се изкушавал! Веднъж ми попадна една фигурка — рицар на кон. Френска, седемнайсети век. Инкрустирана със злато, диаманти и рубини. Супер. Ей толкова голяма — показа с длан на около десетина сантиметра над масата. — Най-изящната вещ, която съм виждал.
Очите му грейнаха при спомена. Изглеждаше почти като дете.
Облегна се на стола и добави:
— Но се разделих с нея. Винаги трябва да разкарваш такива неща. Задържиш ли ги, няма начин да не съжаляваш. Рано или късно.
— Значи няма нищо, което заслужава човек да си задържи? — попита го Рейчъл.
Ейнджъл изгледа Луис. Задържа поглед върху него за известно време, после отвърна:
— Има, има някои неща. Но те не са от злато.
— Ах, това е тъй романтично — подхвърлих аз, но чух как Луис за малко щеше да се задави с водата си.
Настъпи тишина. Рейчъл ме погледна. Кафето изстиваше в чашите ни на масата.
— Е, ще питаш ли още нещо? — обърнах се към Рейчъл.
Ейнджъл видимо бе завършил представлението си.
Тя взе тефтерчето и започна да прелиства направените бележки, като леко сбърчи чело. Сетне вдигна очи и посегна към чашата с червено вино. Светлината проблесна през стъклото и хвърли ален оттенък върху врата й над разкопчаните копчета на блузата. Досущ като рана.
— Ти каза, че имаш снимки. Снимки от местопрестъплението?
Кимнах.
— Тогава няма да питам нищо, докато не ги разгледам. Имам една идея, свързана с онова, което ми каза по телефона, но ще си я задържа за мен, докато се запозная със снимките. Пък и ще прегледам някои източници. Я чакай малко, да, искам да питам нещичко.
Извади от чантата си втори тефтер и го разлисти. На едно място се мярна жълта бележка, залепена на една страница.