Бяха отворили украсената с ангелски глави врата от ковано желязо. Най-близките бяха застанали отпред в полукръг. Сред всички се извисяваше едър мъж, когото веднага възприех като Лайънъл Фонтено, облечен в еднореден черен костюм с широка черна връзка. Лицето му бе загоряло, обветрено — червендалесто и кафеникаво, челото — набраздено, от ъгълчетата на очите също се извиваха сложни плетеници от бръчки. Косата бе черна, но вече посребрена, особено на слепоочията. Беше, както вече казах, почти гигант, метър и деветдесет и нещо, с тегло не по-малко от сто и двадесет килограма. Костюмът май го притесняваше.
Зад опечалените, разпръснати рехаво сред околните камъни, гробници и дървета, стояха четирима със сурови лица, също облечени в черно. Саката им бяха издути — отдолу носеха тежки пистолети. Имаше и пети, наметнат с черен лоден, подпрял се на кипарис. Под връхната дреха проблясваше металът на автомат М-16. Още двамина стояха току зад Лайънъл Фонтено. Този човек видимо не искаше да рискува.
Сред дошлите имаше и бели, и черни: бели младежи, облечени в елегантни тъмни костюми, възрастни чернокожи жени с официални рокли с дантели по врата. Всички притихнаха, когато свещеникът започна опелото. Четеше от оръфан молитвеник с позлатени ръбове на страниците. Времето бе тихо, вятър нямаше, думите му сякаш увисваха във въздуха около нас, отразяваха се от каменните стени и околните дървета, досущ гласове на покойници от отвъдното…
— Отче наш, ти който си…
Носачите на ковчега тръгнаха напред, сбутаха се на тесния вход на гробницата. Внесоха го и точно тогава изневиделица се появиха двамина полицаи. Бяха от градските. Застанаха на около двайсетина метра от групата, между две съседни гробници откъм запад. От изток дойдоха още двамина, трета двойка бавно заобиколи две дървета откъм север. Рейчъл забеляза, че се оглеждам.
— Охрана, а?
— Може би.
— … да пребъде волята ти…
Изпитах неясно безпокойство. Може и да са ги изпратили за всеки случай. Да не би Джо Боунс да се изкуши да нападне в този момент, когато Фонтено е все пак донякъде уязвим. Но нещо ме човъркаше отвътре, нещо не бе наред. Не ми харесваше начинът, по който се движеха. Изглежда, се чувстваха неудобно в тези униформи, сякаш яките ги стягат, обувките им са тесни…
— … и ни прощавай…
Хората на Фонтено също ги забелязаха, но май не се разтревожиха. Ръцете на полицаите висяха спокойно край телата им, пистолетите си бяха в кобурите, на пръв поглед всичко бе нормално. Но забелязах, че бавно се приближават. Тогава нещо топло ме лизна по лицето. Съседката ми — възрастна кръглолика дама в черна рокля, която до преди секунда тихичко ридаеше до мен, внезапно се свлече на земята, а на слепоочието й зейна грозна дупчица. Бялата й коса бавно се обагри в алено. От стената на гробницата се разлетяха мраморни парченца, удареното място се оцвети в червено. Звукът на изстрела долетя почти веднага, тъп и приглушен, като спукан с удара на длан надут хартиен плик.
— Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече…
Няколко секунди минаха и всички разбраха какво става. Околните объркано загледаха падналата жена, около чиято глава растеше локвата кръв. Блъснах Рейчъл в нишата зад мен и я прикрих с тяло. Някой изпищя пронизително и тълпата се разпръсна. Сега огънят стана плътен, куршумите свистяха наоколо и рикошираха от околните постройки. Забелязах, че охраната на Фонтено се събра около него. Натиснаха го на земята и легнаха върху него, за да го запазят с телата си. Металните оси жужаха във въздуха и дрънчаха в металните решетки на гробниците.
Рейчъл се хвана с две ръце за главата и ужасено клекна на земята, като се сви — вероятно знаеше, че когато се стреля безразборно, най-добре е човек да намали площта на мишената, която представлява. Извърнат през рамо, зърнах двете ченгета откъм северната посока да бъркат в храстите около алеята. Извадиха скритите предварително там картечни пистолети. Бяха щаер, със заглушители. Ясно — хората на Джо Боунс. Недалеч от мен жена притича да се прикрие зад разперените криле на каменен ангел. Черният й шлифер се вееше около набраната рокля и оголените й крака. Ясно видях как от материята на гърба й изригнаха две гейзерчета, тя залитна и се просна по лице с разперени встрани ръце. Опита се да стане, не успя, понечи да лази напред — тогава получи още куршуми в гърба, подскочи два пъти и притихна.
Чуха се пистолетни изстрели, затрака автомат. Хората на Фонтено отговаряха на огъня. Извадих си пистолета и приклекнах до Рейчъл. Изведнъж до нас се появи ченге, в ръце държеше щаер. Застрелях го отблизо в лицето. Свлече се на земята.