— Ама този е полицай! — възкликна Рейчъл и ме изгледа ужасено.
Слава Богу, при околната шумотевица гласът й остана почти нечут.
Протегнах ръка, натиснах я към земята.
— Не, миличка, това са хора на Джо Боунс. Дошли са да довършат Фонтено.
Някой тичаше към нас. Приближи се и рухна на колене току в краката на Рейчъл. Бе от мъжете на Фонтено — онзи с лодена и автомата. От устата му шурна кръв. Чух я да крещи, а той изпусна автомата, главата му се удари в каменната плоча до нас. Оръжието бе на тридесетина сантиметра от ръката ми. Протегнах се към него, но Рейчъл ме превари. Водеха я неукротими и стари като света инстинкти за самосъхранение. Грабна автомата, широко отвори уста и очи и пусна дълъг откос над проснатото тяло на бодигарда.
Хвърлих се странично и се прицелих към отсрещната фигура, но тя вече падаше. Човекът на Джо Боунс удари земята по гръб, левият му крак заигра гротесков танц, на гърдите му цъфнаха поредица червени петна. Рейчъл гледаше налудничаво, цялата се тресеше; адреналинът видимо препускаше по вените й. Автоматът се изхлузи от ръцете й, но ремъкът се заплете в лакътя и тя буйно размаха ръце в опит да се освободи от тази страшна играчка. Зад нея виждах още тичащи хора. Две бели жени влачеха чернокож младеж за ръцете по тревата. На корема бялата му риза бе подгизнала, червена.
Предположих, че е имало и четвърта двойка от горилите на Боунс, които са дошли от юг и са стреляли първи. Поне трима от тях бяха мъртви — двама убити от мен и Рейчъл, третият лежеше до стария кипарис. Автоматчикът на Фонтено го бе ликвидирал, преди да повалят него.
Помогнах на Рейчъл да се изправи и я помъкнах към съседната гробница — порутена постройка с ръждясала метална врата. Ударих ключалката с приклада на автомата и тя веднага поддаде. Рейчъл влезе, подадох й моя пистолет, наредих й да не мърда оттук, докато не се върна да я взема. Сетне хукнах в източна посока, като заобиколих гробницата на Фонтено отзад. Тичах с автомата, използвах гробове, дървета и постройки за прикритие. Не знаех с колко патрони разполагам в пълнителя. Селекторното лостче бе на автоматичен огън. Значи зависех от обема на пълнителя — може би имах между десетина и двадесетина единични изстрела.
Почти бях стигнал до паметник на спящо дете, когато почувствах удар по главата. Бе отзад, залитнах и изпуснах оръжието. Някой ме ритна свирепо в бъбреците, болката подпали цялото ми тяло, стигна чак до рамото. Сетне ме сритаха в корема и без да искам, се обърнах по гръб. Над мен се бе надвесил Рики, Влечугоподобния. Плитката на главата и ниският ръст хич не се връзваха с полицейската униформа. Шапката му бе паднала, лицето му бе нарязано от хвърчащите непрестанно наоколо каменни отломки. Дулото на щаера сочеше право в гърдите ми.
Опитах се да преглътна, но гърлото ми бе пресъхнало. Усещах тревата под ръцете и жестоката болка в тялото — сетивни измерения на живота и оцеляването. Рики насочи дулото към главата ми.
— Джо Боунс ти праща много здраве — рече той и пръстът му се опъна на спусъка.
В същия миг главата му отхвръкна назад, коремът му — напред, гърбът му се изви като на силно ритната отзад котка. Щаерът изплю кратък откос и куршумите поръсиха тревата около главата ми, но Рики падна на колене и после се строполи странично, като затисна левия ми крак. На гърба на ризата му имаше широка назъбена яма.
Отзад видях Лайънъл Фонтено, застанал като на стрелбище, с разкрачени крака и опънати напред две ръце, пистолетът все още насочен към мен. На лявата ръка имаше кръв, дупка на ръкава на сакото високо вдясно. В същия миг дотичаха и двамата му охранители, изгледаха ме, извърнаха лица към Фонтено. Някъде на запад вече пищяха сирени.
— Лайънъл, един се измъкна, другите са мъртви — докладва му единият.
— Ами нашите?
— Поне трима убити, няколко ранени.
До мен Рики се раздвижи, ръката му помръдна. Усетих, че се движи. Лайънъл се приближи, надвеси се над нас двамата за миг и му пусна куршум в тила. Изгледа ме с любопитство, взе автомата от земята и го подхвърли на хората си.
— Тръгвайте да помагате на ранените — нареди кратко, затисна раната си с другата ръка и закрачи към семейната гробница.
Боляха ме ребрата, но изритах Рики встрани и тръгнах към мястото, където бях оставил Рейчъл. Приближих внимателно, помнех отлично, че съм й оставил оръжие. Надникнах в гробницата, Рейчъл я нямаше.
Намерих я на около петдесетина метра, надвесена над тялото на момиченце. Когато чу стъпките ми, Рейчъл грабна оставения встрани пистолет и рязко се завъртя към мен.