Когато изпратиха Ейнджъл в затвора на Райкърс Айлънд, там той бе попаднал на човек на име Уилям Ванс и привлякъл вниманието му. Ванс бе в затвора за убийство на собственик на магазин, кореец, в инцидент по време на провален опит за обир в Бруклин. Това бе основното обвинение, но го подозираха и за изнасилване и убийство на тринадесетгодишно момиче в Утика, а и за още една сходна история с фатален край в Делауеър. Доказателства нямаше, имаше само слухове и някои съвпадения, но когато на областния прокурор му падна възможността да натика Ванс в пандиза, той, за своя чест, изобщо не се и поколеба.
Така или иначе Ванс решил, че Ейнджъл трябва да бъде ликвидиран. Научих, че Ейнджъл го отблъснал, когато онзи се опитал да му се сложи. В сблъсъка Ейнджъл му счупил един зъб. С човек като Ванс логика няма: мозъкът на този тип престъпници работи извънредно неясно, те са объркани и озлобени, мразят всички и всичко, имат необичайни желания и неведоми цели. И така, Ванс вече не искал да изнасили Ейнджъл, а да го убие за отмъщение. При това бавно. Ейнджъл бе получил присъда от три до пет години. След първата седмица в Райкърс шансовете Ейнджъл да оцелее повече от месец били почти равни на нула.
Приятели в затвора нямаше, още по-малко отвън, затова се обади на мен. Знаех, че му е било много трудно да го направи. Ейнджъл е горд човек и съм убеден, че при нормални обстоятелства щеше да се оправи абсолютно сам. Но не и с човек като Ванс: целият татуиран — окървавени ножове по ръцете, паяжина с паяк на гърдите и така нататък. Да, Ванс бе всичко, само не и нормален.
Направих каквото можах. Добрах се до досието на Ванс и научих интересни подробности. Беше мръсник и половина. После преснимах протоколите от разпитите му за убийството в Утика и във връзка с цяла серия изнасилвания на деца. Преснимах всичките събрани срещу него улики и разказа на една очевидка, която си бе оттеглила показанията, след като Ванс й се обадил по телефона и я заплашил, че ако свидетелства срещу него, ще я пръсне от чукане — и нея, и децата й. После заминах за Райкърс.
Уредих си разговор с Ванс през полупрозрачен параван. Имаше нова татуировка — сълза, нанесена със специален туш, под лявото око. Общо сълзите бяха три — всяка една би трябвало да символизира отнет живот. На врата му се виждаше част от татуирания паяк. Говорихме тихо около десетина минути. Предупредих го, че ако нещо се случи с Ейнджъл, нещо, колкото и малко да е то, ще взема мерки всеки пандизчия да научи, че той е бил информатор на полицията и е издавал свои другари, включително и в затвора. На Ванс му оставаха пет години, после щеше да има право на помилване, опрощаване на част от присъдата. Ако другите затворници научеха онова, с което го заплаших, за него най-добре би било да е постоянно в карцера или в единочка — сам, за да избегне смъртта. Дори и в такъв случай всеки ден би трябвало да си проверява най-щателно храната за натрошени стъкла, по време на разходките на двора да стои само до надзирателите, да внимава даже когато го водят при лекаря, защото вездесъщото затворническо отмъщение ще го дебне на всеки ъгъл, а останалите пет години ще бъдат за него по-лоши и от ад.
Ванс уж ме разбра, но два дни след нашия разговор се опитал да кастрира Ейнджъл с импровизиран нож. Ейнджъл успял да го удари в гръкляна и в коляното и се спасил — до следващия път. При това онзи му бе направил рани на корема и бедрото, които се нуждаели от двадесетина шева.
Във всеки случай на следващия ден сутринта, по време на къпане в затворническата умивалня, неизвестни лица натиснали Ванс на пода, отворили устата му с помощта на големи клещи и му изсипали направо в гърлото вода с разтворен в нея концентриран миялен препарат. Това е истинска отрова, която съсипала вътрешностите му за нула време и почти отнела живота му. През останалото време в затвора той се бе превърнал в нещо като сянка на човек, непрекъснато разкъсван от стомашни болки, които нощем го карали да вие. За целта бях провел само един телефонен разговор с подходящ човек.
И с това си дело също живея.
След като го пуснаха, Ейнджъл се свърза с Луис. Не помня точно как се срещнаха тези двама самотни вълка, но оттогава до днес са минали шест години. Ейнджъл се нуждае от Луис, Луис — от Ейнджъл, но все ми се струва, че балансът на тяхната връзка е в ръцете на Ейнджъл. И при мъже с жени е така, и при жени с жени или мъже с мъже, независимо от пермутацията — винаги единият партньор обича повече и неизменно страда от това.
Оказа се, че не са научили кой знае какво от Стейси Байрън. ФБР наблюдавало къщата отпред, но нашите хора влезли отзад. Луис показал за частица от секундата членската си карта от фитнес клуба, усмихнал се многообещаващо на госпожата и рекъл, че рутинно оглеждат градините в квартала. После се разприказвали за туй-онуй и така цял час. Говорили и за съпруга й, и за хобитата на Луис, и за това чукал ли е бяла жена или не. Е, Ейнджъл бе най-много пищисан по повод на тази тема.