— Нутрия — рече Морфи.
Гризачът спря до един дънер и започна да души въздуха. Сега успях да различа острата му муцуна и дългите мустаци.
— Месото му е по-гадно и от алигаторското. Някой разказваше, че сме се опитвали да продаваме нутрии на китайците — засмя се Морфи. — Едва ли някой друг ще се осмели да яде такова нещо.
Малко по-нататък оризът премина в гъста трева с не по-малко остри, режещи стъбла. За секунди, докато размахвах греблото, успях да се порежа на няколко места. Все пак преминахме и това препятствие и излязохме в нещо като лагуна, образувана от постепенното наслагване на тиня и наноси. По бреговете стърчаха каучукови дървета и върби, чиито клони докосваха водата, досущ потопени човешки пръсти. На изток забелязах земя, изглеждаше твърда и стабилна, близо до голяма група водни лилии. Бе разкаляна, а в калта се виждаха следите на диви прасета; те сигурно идват тук не само на водопой, но и заради подводните корени на лилиите, които много обичат. Малко по-надясно стърчаха загнилите останки на катер; вероятно с него е бил направен и нашият канал. По корпуса имаше дупки, двигателят бе свален — сигурно отдавна изнесен оттук.
Завързахме лодката за дънера на самотен блатен клен току на ръба на брега; почти целият бе покрит със спори на папрат, позасъхнал в очакване на живителни дъждовни струи. Морфи се съблече и остана по спортни гащета, намаза се с мас и навлече костюма. Нахлузи плавниците, закачи кислородната бутилка и я изпробва.
— Водата по тези места не е чак толкова дълбока, може би три-четири метра, но това тук е по-особено — каза той. — Виж само отражението на светлината върху водната повърхност. Тук си е дълбочко — поне шест метра, че и повече.
Наоколо плаваха листа, клечки и загнили дънери, насекоми жужаха, а водата бе тъмнозелена.
Морфи потопи маската, за да я намокри и извърна лице към мен.
— Да знаеш, хич и не съм си помислял, че може да ми се наложи да гоня блатни духове през почивен ден.
— Раймон Агиляр каза, че тук някъде е виждал момичето — отвърнах аз най-сериозно. — Фонтено е убит малко по-нагоре по реката. Тук има нещо, бъди сигурен. Нали знаеш какво да търсиш?
Морфи кимна.
— Някакъв контейнер или нещо подобно. Тежък, вероятно запечатан.
После постави маската, запали фенера и залапа мундщука на бутилката, като смукна кислород. Завързах единия край на въжето за клена, другия — за колана му, проверих и опънах възлите. Потупах го по гърба, той вдигна палец нагоре и навлезе във водата. Направи две стъпки и усети дълбокото. Тогава вече се потопи, а аз започнах да отпускам въжето с две ръце, бавно, ритмично.
Аз нямам голям опит в леководолазния спорт, освен два-три урока по време на една ваканция със Сюзън във Флорида. Съвсем не завиждах на Морфи и подводното му търсене в тази блатна вода. Като дете съм плувал в река Стродуотър през лятото. Ходехме на едни места, недалеч от Портланд — там, където сега е почти краят на града. По тях се въдят едни дълги тънки риби, хищни и зли като змиорки, но по-къси и с много остри зъби. Като ги види човек и неволно си помисля за зората на човечеството с всичките й първични и страшни чудовища — водни, земни и всякакви. Докоснат ли голите ви крака, изтръпвате и незабавно си представяте как завличат на дъното малки деца или кучета и ги разкъсват с острите си като малки кинжали зъби.
Водите на блатата около Хъни Айлънд обаче са свят, съвсем различен от този на моето детство. Трудно е да се сравняват водните басейни на Мейн с тази тъмна на цвят вода с лъскавите й змии, алигатори и коуени, както кейджуните наричат блатните костенурки. Това тук си е дива природа, опасна и зловеща. Но и тук има подобни хищни риби и люспести шарани, костури и разни дребни крайбрежни гадове, сходни с акулите. И, разбира се, алигатори.
Защо ли се замислих за подобни неща точно когато Морфи се потопи? Опитах се да прогоня тези образи, но ща не ща пък се сетих за момичето, потопено тук някъде. Около него вероятно се навъртат всичките тези водни гадости, побутват металния му ковчег с тела, опитват се да намерят отверстие, за да налетят на гниещата плът.
След около пет минути Морфи се показа, посочи с ръка североизточната част на брега и отрицателно поклати глава. Сетне пак се потопи, като даде знак, че отива в южна посока, и въжето започна да се изнизва. Няколко минути по-късно усетих вибрации, въжето се поклати и Морфи подаде глава доста по-далеч от първия път. Доплува до брега, свали маската и мундщука и задиша тежко. Посочи на юг и избъбри на пресекулки: