Представих и двамата на Морфи. Те му предложиха понички.
— Хей, Луис, нашият приятел ей там истински ще се разстрои, като види, че носиш кожата на някой негов роднина — рекох на майтап.
Луис подсмръкна презрително и тръгна към водата, спря на самия край на брега и попита:
— Ама какъв ви е проблемът?
— Ние се къпехме мирно и послушно като добри деца, ама изведнъж дойде Али Гаторов и ни подгони — ухили се Морфи.
Луис пак подсмръкна.
— Хммм — изръмжа, извади зигзауера и гръмна.
Подаващият се над водата връх на влечуговата опашка се пръсна във въздуха. Просто ей така. Звярът заблъска водата в болка и ярост и тя веднага почервеня. Сетне се обърна и бързо избяга някъде навътре в заливчето, като оставяше кървава диря по водната повърхност.
— Брей да му се не види — ухили се Луис. — За малко да го пречукам. Забравил съм да стрелям.
Морфи се намръщи, но не каза нищо.
— Хайде да не философстваме, господа — рекох примирително. — Я се поразсъблечете да ни помогнете, че ни чака още много работа.
Все още бях с леководолазния костюм, затова предложих пак аз да се потопя.
— Опитваш се да ми докажеш, че не си шубелия, а? — подметна Морфи.
— Тц — възразих и отвързах въжето на лодката. — Не на теб, а на мен самия.
Изкарахме лодката до маркировката. Гмурнах се с куката и веригите. Горе останаха Ейнджъл и Морфи с пушката в случай, че алигаторът се върне. Луис подкара и тяхната лодка към нашата. Върху водата се бе образувал петролен слой, но и надолу се проточваше плътна тъмна пелена. На дъното варелите се бяха поразместили и разпръснали встрани от дънера. Проверих с фенера протеклия варел, но вътре нямаше нищо друго освен малко останал петрол.
Работата си бе тежка — връзваш варела с веригите и го повдигаш нагоре, но сега имахме две лодки и повече помощници и скоро ни потръгна по-бързо. Май имаше по-лесен начин да постигнем целта, но ние не се и досетихме.
Когато я намерихме, слънцето залязваше и околната вода изглеждаше като позлатена.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Сега си мисля, че като докоснах онзи варел за пръв път, нещо премина по тялото ми досущ слаб електрически ток, а в стомаха ми натежа. После почувствах удар или бе леко разтрисане? В съзнанието ми сякаш се отвори врата и през нея проблесна нож, после избликна ален фонтан, а водата наоколо почервеня. А може би е бил слънчевият залез, отразен през водата и стъклото на маската? За миг затворих очи и наоколо нещо се раздвижи. Не, не бе водата или дребните рибки… бе друг плувец, който се изви около краката и тялото ми. Помислих, че усещам косата й по лицето си. Но когато се пресегнах, улових само водорасли.
Този варел се оказа доста по-тежък от другите, вътре бяха сложени тухли за тежест; опитна ръка ги бе разцепила на две точно по средата. Извадихме го само благодарение на обединените усилия на Морфи и Ейнджъл.
— Тя е — рекох на Морфи. — Намерихме я.
Дълго опипвах варела. Изтъркалях го бавно и с усилие по камъните и дърветата на дъното и после го повдигнах те да го издърпат. Всички ние го докосвахме много по-внимателно от другите, сякаш да не събудим заспалото вътре момиче. За какво внимавахме? Да не обезпокоим отдавна разложения труп ли? На брега Ейнджъл взе лоста и внимателно започна да напряга капака от различни позиции. Но той не помръдваше. Тогава Морфи се наведе и го огледа внимателно.
— Запечатан е с нещо — рече след малко.
Изтъркахме повърхността на капака, проверихме оставените следи.
— Изглежда и обработен с химикал. Точно и затова е в по-добро състояние от останалите.
Оказа се, че е точно така. Металът не бе ръждясал, а маркировката бе съвсем свежа, сякаш е била нанесена онзи ден.
Замислих се. Можехме да използваме моторния трион, но ако бях прав и момичето бе вътре, вероятно щяхме да повредим останките му. Друга вероятност бе да се обадим на ченгетата в Ню Орлиънс, дори на ФБР. Предложих им, повече от чувство за дълг, отколкото от предпочитание, но дори и Морфи отказа. Помислих, че може би се опасява варелът да не се окаже празен — представете си неудобното положение пред колегите. Но не това бе причината. Погледнах го в очите и разбрах, че и той като мен бе готов да доведем работата си докрай. Сами — без чужда помощ.
Накрая намерихме разрешение. Очукахме варела отвсякъде с тъпото на брадвата. По съответния звук съдехме къде е безопасно да започнем да режем. Морфи много внимателно направи първия разрез близо до запечатаната страна. Започна леко с триона, помагаше си с една щанга. Режеше бавно и грижливо по обиколката. Направихме половин оборот и разширихме отвора с щангата. Сетне светнахме с фенера вътре.