Трупът бе почти само кости и загнили дрехи, кожата и плътта си бяха почти отишли. Била е хвърлена с главата надолу, краката й счупени, за да може тялото да се побере. Светнах по-навътре, различих зъбите и кичури коса. Стояхме мълчаливо отстрани, с наведени глави, наоколо само звукът на приплискващата вода и неведомите шумове на тресавището.
Прибрах се в хотела късно същата вечер. Преди това се бе наложило да изчакаме полицията от района на Слайдъл и местните рейнджъри. Със съгласието на Морфи Ейнджъл и Луис си тръгнаха по-рано. Аз останах, за да дам показания и практически да подкрепя версията на Морфи. По негов съвет местните се обадиха на ФБР. Тогава и аз си тръгнах. Ако Улрич иска да ми каже нещо, знае къде да ме намери.
Когато минавах през двора, в стаята на Рейчъл светеше. Затова почуках на вратата й. Отвори ми облечена в розова нощничка на Калвин Клайн. Стигаше й някъде високо над коленете.
— Ейнджъл ми разказа всичко — рече тя и отвори вратата по-широко. — Бедното дете.
Прегърна ме и ме побутна към банята, където ми нагласи душа и излезе. Стоях дълго под водата с ръце, опрени на плочките, с наведена глава.
После се изсуших и си увих кърпата около кръста. Рейчъл седеше на леглото и разлистваше бележките си. Погледна ме и присви очи.
— Брей, ти си бил самата скромност — рече със закачлива усмивка.
Седнах до нея, а тя ме прегърна отзад. Усетих бузата й върху моята, дъха й върху врата си.
— Как се чувстваш сега? — попитах аз.
— Мисля, че по-добре — рече тя и ме притисна по-силно.
После ме извърна към себе си. Коленичи на леглото, до мен с ръце, прибрани между коленете. Прехапа устни, пресегна се и нежно, почти замислено ме погали по косата.
— Аз си мислех, че вие, психолозите, ги умеете тези неща — подхвърлих аз.
Тя сви рамене.
— Защо пък? И аз се страхувам и обърквам както всеки друг човек, разликата е само, че си знам терминологията — защо съм объркана и прочие.
После въздъхна и добави:
— Виж, онова, което се случи вчера между нас… не желая да те насилвам, нали разбираш? Отлично разбирам колко ти е тежко… заради Сюзън и…
Погалих я по бузата и леко потрих палец в устните й. После я целунах и усетих, че устата й се отвори под моята. Исках да я притисна до болка, да я любя, да прогоня образа на мъртвото момиче.
— Благодаря ти — прошепнах, — но аз си зная работата.
— Добре тогава — отвърна тя и леко се отпусна на гръб. — Щом поне един от нас знае какво да прави…
На следващата утрин останките на момичето лежаха на метална маса, превити в типичната поза на плода в майчината утроба — така се бе получило във варела. Сякаш убитата е искала да се предпази от болката. Бяха пренесли трупа или каквото бе останало от него в Ню Орлиънс по настояване на ФБР. Чувалът, с който я бяха донесли от Хъни Айлънд, бе веднага отнесен в лабораторията за обстоен преглед и установяване на евентуални показателни следи.
В моргата миришеше на дезинфектанти. Лампите светеха силно и безмилостно, плочките лъщяха от белота, металните маси и инструментите искряха. Цялата обстановка бе някак стерилно жестока, като че настроена да разкрие най-лошото, най-грубото в човека, да изложи на показ покварата, да свали маските… След ужаса на последните му мигове това същество на масата сякаш бе подложено и на унижение, оставено под безразличните погледи на мъжете в помещението. Нещо в мен вопиеше да я покрия с погребален саван, да я отнеса внимателно и положа на сенчесто място покрай течаща вода, където зелени кипариси ще я закрилят от любопитните погледи; където тя ще заспи навеки, необезпокоявана от нищо и никого.
Но друг глас в мен пък, онзи — рационалният и логичният, ми казваше, че тя заслужава да си получи името, че тя трябва да бъде разпозната, за да се сложи край на анонимността на страданията й, а може би и да се сложи ръка на човека, който я бе превърнал в тази купчина кости. Затова сега ние стояхме смълчани, наредени около масата, зад вездесъщия съдебен лекар и помощниците му, които диктуваха в микрофоните на магнетофоните бележници, подаваха си скалпели и щипци и въобще размахваха облечените си в найлонови ръкавици ръце.
Най-типичната и лесна за разпознаване разлика между мъжкия и женския скелет е в таза и сакрума — по-широки при жената; и в бедрените кости — женските са по-дребни. Женският череп е също по-различен от мъжкия, което е още едно отражение на физическите разлики между двата пола. При жените черепът е по-гладък, по-малък от мъжкия, челото е по-високо и по-обло, очните гнезда също, както и челюстите, небцето и зъбите. Естествено има още десетки други типични разлики.