Спрях и му махнах с ръка. Встрани от дървото минаваше тесен второстепенен път. Леон с нищо не показа, че е забелязал присъствието ни. Загасих двигателя, останахме си в колата в очакване той да даде някакъв знак. Луис обаче извади пистолета изпод седалката и без да го пуска, го остави на седалката.
Спогледахме се. Свих рамене и излязох навън. Оставих вратата отворена, облегнах се на нея, все пак да съм близо до оръжието. След малко Луис също излезе и се протегна, за да види онзи, че не носи оръжие. Сетне и той се облегна на колата, също недалеч от пистолета на седалката.
Сега Леон ни погледна, отдели се от дъба и тръгна към нас. Иззад дърветата наоколо се показаха и други фигури. Бяха общо петима, с автомати, с дълги ловджийски ножове по поясите. Заобиколиха ни.
— Облегни на колата — нареди Леон.
Не помръднах. Наоколо се чуха няколко изщраквания — онези сваляха предпазителите.
— Мърдаш, умираш сега — каза още той.
Погледнах го в очите и бавно се извърнах, опрях ръце на покрива на автомобила. Луис направи същото. Застанал зад мен, Леон сто на сто виждаше зигзауера на отсрещната седалка, но с нищо не показа това. Потупа ме по гърдите, опипа под мишките ми, по бедрата и глезените. Всъщност проверяваше дали не носим микрофони и предаватели. Опипа и Луис и като се успокои, че нямаме подслушвателни устройства, отстъпи назад.
— Чупка от колата — нареди пак.
Сега наоколо светнаха фарове и заработиха двигатели. Голям кафяв додж и зелен нисан излязоха иззад дърветата, последва ги пикап с ниска каросерия, на която бяха завързани три пироги. Ако имението Фонтено е било под полицейско наблюдение, би трябвало отговорния фактор да го пратят на очен лекар.
— Носим някои неща в колата — казах на Леон. — Искаме да ги извадим.
Той кимна, но пристъпи и се загледа в онова, което правехме. Извадих леките картечници, Луис ми подаде пълнители. Дългият цилиндър стоеше твърде неудобно в ръката ми. Проверих предпазителя, който бе зад спусъчния механизъм. Луис измъкна други пълнители, прибра няколко под якето, на мен подхвърли още два.
Леон ни махна да се качим на доджа, а един от неговите хора откара нашата кола някъде, сетне скочи в нисана. Леон се настани на мястото до шофьора — човек на около петдесетина години с дълга посивяла коса, завързана в конска опашка — и му даде знак да тръгва. Последваха ни и останалите машини, на известно разстояние, вероятно, за да не изглеждаме като конвой — ако някое ченге се загледа в нас.
Минахме по граничните линии на Източна и Западна Фелисиана, заливчето Томсън остана отдясно, после поехме наляво и стигнахме реката. Тук ни чакаха още два автомобила — един остарял едсел и малък фолксваген, а във водата имаше пуснати две пироги. До едсела стоеше Лайънъл Фонтено в сини джинси и синя памучна риза. Хвърли бърз и опитен поглед върху нашето оръжие, но не каза нищо.
Общо бяхме четиринадесет души, повечето въоръжени с автомати, двамина с автоматични карабини М-16. Разпределихме се по трима в пирога, в първата тръгна Лайънъл с шофьора на доджа. Разделиха ни с Луис, дадоха ни по едно гребло и поехме нагоре по реката срещу течението.
Пътувахме около двадесетина минути с яко гребане. Държахме се близо до западния бряг, докато по едно време на фона на нощното небе се появиха тъмни контури. Забелязах светлини в прозорците, а след малко през силуетите на крайбрежните храсталаци се мярна и малък пристан. На него бе завързана моторница. Теренът около къщата на Джо Боунс бе неосветен.
Някой пред нас тихо подсвирна, зърнахме вдигнати във въздуха ръце — това бе знак да спрем гребането. Застинахме в очакване, неподвижни в поклащащите се във водата пироги, смълчани, скрити под широките корони на околните дървета. На пристана присветна огънче — часовоят си палеше цигара и за миг освети лицето си. Някъде отпред чух тихо припляскване, а вляво — на високия бряг — избуха бухал. Сега вече виждах часовоя, движеше се, леко осветен от отразената във водната повърхност лунна светлина, ботушите му поскърцваха тихичко по дъските на пристана. Изведнъж до него изникна тъмна фигура и спокойната водна повърхност се развълнува, сенките заиграха, светна нож. Огънчето на цигарата хвръкна нагоре, като сигнал за опасност, после цопна във водата и загасна, а часовоят се свлече на дъските. Почти не се чу звук, после тялото бавно потъна във водата.
Приведен, на пристана клечеше мъжът с конската опашка. Пирогите се плъзгаха тихо една по една, изтеглихме ги максимално безшумно на тревясалия бряг. Той бе стръмен и веднага след него започваше широка зелена морава без дървета и цветя. И тя бе леко наклонена и стигаше чак до къщата. Там започваха стъпала до вътрешния двор, към който гледаха два приземни френски прозореца. На втория етаж имаше голяма тераса, огледално копие на онази на фасадата. Долових движение на верандата, в двора се чуваха гласове. Вероятно имаше още поне трима часови, а отпред и други.