— Господин Лумакс ме предупреди, че може би ще кажете точно това. И то от скромност. Каза ми да ви предам още, че би сметнал съгласието ви да ми помогнете за лична услуга.
Усмихнах се неволно. Аз на Лу-Лу само една услуга бих му направил: да не му пикая на гроба, след като хвърли топа.
Сетне Бартън обясни, че синът й я запознал с госпожица Демитър. Той пък я срещнал в универсалния магазин „Ди Врайс“, където работела на щанд, и дълго настоявал тя да излезе с него. Добави, че не е близка със сина си. Всъщност той не й бил истински, а заварен син: Джак Бартън се женил веднъж преди брака си с нея. Синът бил от една южнячка, която напуснала Джак осем години след женитбата и заминала за Хаваите с някакъв си певец. Бартън усещала, че завареният й син се занимава с „нечисти“ неща, както се изрази; каза още, че е правила многократни усилия да го промени „както заради самия него, така и заради името на фондацията“.
Кимах с разбиране. Разбиране и съчувствие бяха единствените възможни чувства, които бих могъл да имам спрямо близък до Стивън Бартън човек.
Когато Бартън разбрала, че той се среща с нова приятелка, помолила да се запознае с нея. Уредили дата, място. Синът й не се появил, но пък дошла самата Катърин. Въпреки началното неудобство двете успели да се сприятелят. Дружбата им се оказала впоследствие далеч по-топла от връзката между момичето и самия Стивън. Започнали да се срещат от време на време на кафе или обяд. Въпреки поканите Катърин учтиво отказвала да дойде в къщата, а Стивън никога не я довел.
После, един ден Катърин Демитър просто изчезнала от полезрението й. Излязла си от работа рано в събота, а в неделя не се появила на уречената среща за обед. И оттогава никой повече не чул нищо за Катърин. Това ми разказа госпожа Бартън. Оказа се, че оттогава са минали само два дни.
— Не ми се искаше да привличам внимание към фондацията — каза тя. — И без това след изчезването на онова бедно дете ни се понесе лоша слава. Обадих се на г-н Лумакс, а той обясни, че Катърин просто може да се е преместила да живее някъде на друго място. Такива неща се случват често. На най-различни хора и в това няма нищо нередно, нищо необичайно.
— А вие мислите ли, че случаят е такъв или има и още нещо неизяснено?
— Честно казано, чудя се какво да мисля, но зная, че тя бе доволна от работата си, освен това, изглежда, със Стивън се разбираха добре.
Замълча при споменаването на името на сина й. Сякаш се замисли дали да каже още нещо или не. После добави:
— Стивън порасна напоследък без родителски контрол, всъщност след смъртта на баща му… познавате ли семейство Ферара, г-н Паркър?
— Е, чувал съм за тях.
— Стивън се сприятели с най-малкия им син, въпреки всички наши усилия да не допуснем това. Отлично зная, че се движи сред непочтени хора и има вземане-даване с наркотици. Опасявам се, че може да е замесил Катърин в нещо… — замълча неловко. — Аз я харесвах, прекарвахме добре заедно. Тя бе такава кротка, добра… някак тъжна. Разказваше ми, че много желаела да се установи за постоянно тук. Дълго време се местела от едно място на друго.
— Разказвала ли ви е къде е била?
— Доста често. Работила е в няколко щата.
— А нещо по-определено за миналото й, нещо по-точно относно проблеми, опасения, страх от нещо?
— Струва ми се, че нещо се е случило със семейството й още когато е била мъничка. Разказвала ми е, че има сестра, която починала. Но нищо повече. Казваше, че не може да говори на тези теми, и аз никога не съм я насилвала.
— Г-н Лумакс може би е прав. Възможно е Катърин просто да е решила да се премести отново.
Госпожа Бартън настойчиво заклати глава.
— Не, не, при всички случаи щеше да ми се обади, да ме предупреди. Сигурна съм. А така — нито Стивън знае нещо, нито аз. Страхувам се да не й се е случило нещо. Искам да знам дали е добре. Това е всичко. Не е нужно да узнава например, че аз съм ви наела, или пък че съм загрижена за нея. Ще поемете ли случая?
Все още ми се струваше, че не съм длъжен да върша мръсната работа на Уолтър, нито пък е редно да се възползвам от г-жа Бартън. Но така или иначе, нямах нищо определено за вършене, освен явяване пред съда след ден-два като свидетел на една застрахователна компания. Бе във връзка с още едно дело, което бях поел по същата причина — да спечеля някой долар и да има какво да върша.